Циганинът, един от нас

Днес от сутринта цигани с колички ровят из контейнерите с неизхвърлен боклук, а по тротоарите след тях и около кофите остават мръсни дири от хартии, боклуци и найлонови шишета. Дано сме я изчистили България за един ден.  В резултат по тротоара около една от детските градини в моя квартал никога не е било така мръсно. Въпреки че вчера чистихме дружно. Виждам, че камионите за сметосъбиране обикалят по улиците и освен че товарят боклука, размахват метлите.

Вчера чистихме ние, днес метат те. Знам, че никой не рови по кофите за удоволствие и не мисля, че разхвърляните по улицата и тротоарите боклуци след бригадите от ровещи, са нещо като демонстрация. Но какво са тогава? Подтискащо е и някак унизително и за кампанията на БиТиВи, и за всички, които се включиха в нея. Не е само до това кой е чистил, кой чисти и кой не, или кой цапа. Отново сме разделени, а циганите, защото днес, а и вчера правих забележки на някои от тях, ми отвръщаха, не знам дали с ирония или с обида: Да, нали ще изчистите България за един дни.

Мисля, че те също трябваше да бъдат въвлечени в тази кампания, за да се почувстват като общност с всички останали. Млади, стари, известни и неизвестни лица. Мисля, че трябваше да има репортажи и от техните квартали. Може би тогава днес нямаше да обикалят  кофите, а щяха да празнуват своето удовлетворение.
Когато доброволно си извършил нещо добро с хора, с които иначе няма да се срещнеш и си се почувствал като един от тях, пазиш това огънче в сърцето си.