Ваньо Танов и съдебните му терзания

   Колко огорчен ли се е почувствал г-н Началника на митниците, когато съда отмени "справедливата" му разпоредба? Сигурно доста, след като си позволи да коментира решението и да плюе срещу действията му. Разбира се, Ваньо не се ограничи само с това. Той реши, че има пълното основание да изобличи докрай връзките на съда с олигархията и покровителството над нея. Аз съм напълно солидарен с мнението му. Искам обаче да представя една малко по-различна ситуация, която потвърждава изводите на Танов.
   Както може би много от нас помнят, миналата година през лятото се проведе невиждан по мащабите си конкурс за подбор на митнически инспектори в който участвах и аз. Из цялата страна и може би за всички митнически пуктове, бяха обявени свободни места. Кандидатите надхвърляха многократно обявените бройки. На някои места за едно место спореха над 50 човека! Мина първия етап, отпаднаха някои кандидати, които по документи не отговаряха на условията и останалите се явихме на тест, а който бе допуснат и на интервю след това. Интересното бе, че според Закона за държавния служител (ЗДС) и Наредбата за провеждане на конкурси за държавни служители, тестът трябва да е свързан с професионалната насоченост и да определя професионалните познания на кандидата, сиреч, да е на тематика засягаща работата в митниците. Който се яви на теста знае, че той включваше три подтеста: за професионални познания, за интелигентност и за интегритет. Забелязахте ли нещо? Има два теста, които не са законни, защото не изпълняват разпоредбата на Наредбата. Освен това, теста за интелигентност всеки го разбира , но теста за интегритет, всеки се чуди какво е? Според създателите на теста, той създава предпоставки за обосновано предположение за нагласи и възможни предпоставки за най-вероятни реакции у тествания. Разбрахте ли точно за какво иде реч? Става дума някакви вероятности и евентуални възможности... и аз започнах да се обърквам. Което е важно, че и този тест няма нищо общо със закона и нарушава всяка нормативна разпоредба, която рамкира подбора на държавни служители.
   И да си дойда на думата, дето се вика, най-накрая. Каква е връзката с българския съд тук и защо споделям мнението на н-к митници? Позовавайки се на Закона и Наредбата, аз се опитвам да обжалвам конкурса и да защитя правата си, правата на много кандидати и разбира се върховенството на закона. Подадох жалба срещу протокола на изборната комисия. На първа инстанция Софийски административен съд, без да си изпълни задълженията по Административно процесуалния кодекс, набързо определени, че този административен акт (протокола) не подлежи на съдебен контрол. Определението на съда се базира на следния текст "Преценката на комисията и класирането на кандидатите не подлежат на съдебен контрол". Така е записано в ЗДС. Моите основания обаче, не засягат нито преценката, нито класирането. Моите основания са НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНОСТТА на използваните тестове, която се изразява в "противоречие с материалноправната норма", както биха казали юристите. На прост език, това ще рече - напълно незаконни и своеволни действия.
   И ето ти на, защо споделям мнението на главния митничар. Той нарушава законите безнаказано и българския съд го прикрива. Очевидна за мен, е връзката на държавната мафия с така наречения "пазител" на законноста и правата на гражданите - българския съд. Какво по-ясно от това? Вчера пуснах жалба срещу определението на САС до Върховния административен съд. Ще видим какво ще измътят и те. Имам някаква много слаба надежда, че ще върнат за доразглеждане делото ми. Но, както се казва, това е надеждата на глупеца, защото дори и да го върнат, какво ли ще измисли пак САС?