Началникът си отива

За добро или за лошо Бойко Борисов си отива.

Макар че най-вероятно е отново да спечели изборите.

Възможно е да състави и правителство.

Това правителство направи и редица полезни неща.

Само че няма да бъде същото.

Не само че Цветан Цветанов няма как повече да бъде министър – Бойко тези неща ги усеща с кожата си и няма да направи голямата грешка.

Просто няма да я има повече магията. Харизмата.

Вторият мандат би бил мъчителен и къс.

Бойко ще говори по същия завладяващ доскоро масите начин, но в ушите ни ще звучат разговорите в къщата му в Бояна.

Вероятно за много от приближените на доскоршния министър-председател начинът на изказ, цинизмът в отношението към правосъдието, неинтелигентността, ако щете, са били познати.

Подавайки оставка – според някои анализатори, Борисов направи гениален ход – отърси се от бремето на отговорността макар и за няколко месеца.

Не отчете обаче, че оставена без надзор държавата ще се поразмърда. Главен прокурор, временен премиер, президент, депутати, медии, части от обществото се почувстваха в една или друга степен свободни.

Започнаха по-плахо да се поразмърдват, но като видяха, че може и така, започнаха да правят нови крачки напред.

Обясненията на Борисов, че има някакви паралелни структури, подчинени на Станишев, са смешни.

Както и заплахите, че ако не е той, на власт ще дойдат ДПС и комунистите.

Въпросът е в силата не на паралелните структури, а на задкулисната икономическа власт. Тя не е подчинена на Станишев, по-вероятно е той да й е подчинен.

Тази власт вероятно вече не иска Бойко.

Същата тази власт – макар и в малко по-различен формат, срути Петър Стоянов за 10 дни през 2001-а.

Сега до изборите остават даже малко повече.

На въпрос към Петър Стоянов защо тогава толкова пари и толкова енергия да се изправиха срещу него, той отговори: „Не искаха България да има силен президент”.

През първия мандат един лидер обикновено се учи, пренарежда кадровата скамейка, постепенно се изплъзва от опеката на тези, които искат той да продължи по една или друга причина да бъде зависим.

Разликата между Стоянов и Борисов е огромна, но дали силата на доскорошния премиер, изправен пред втори мандат, няма да се окаже основната му слабост?

При едни предсорчни избори миналата есен той щеше да бъде непобедим.

И тогава някои със сигурност са си направили сметка.

Едва ли това са били неприятелите на Борисов.

По-вероятно е главната роля в заговора да играят приятелите му.

Завоят, който направи проправителствената доскоро телевизия ТВ7, е многозначителен.

А може би Борисов просто мина някои граници. Досега паразитирането на политиците на гърба на бизнеса беше част от правилата.

Започнаха да се потвърждават слухове, които доскоро никой не искаше да произнесе на глас – че вече са променени правилата - прехвърлят се вече не само пари, но и собственост.

Началника губи доверие не с дни – с часове.

Кой печели – не е ясно.

Който и да спечели, не трябва да му завиждаме. Най-трудно се управлява един излъган народ.

Защото във всеки от нас дреме по един малък Бареков.

Довчера сме се възхищавали на бицепсите на Началника и на умението му да вдигне един тон от лежанка, а сега се оказва, че за него сме били просто капути.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.