Анархия или хегемония?

По принцип, хегемонията е надмощие или ръководна роля на една държава или група държави. Но хегемонията е придобила негативен смисъл, което произтича от времето на колониализма. Тогава държави като Великобритания владееха почти цяла Африка, половината от Азия и голяма част от Америка. Успешни империи са били също така Османската, Хабсбургската и Руската, по време на династията на Романовите. В наше време империята звучи определено анахронично. Сегашната мантра  е равенство по раса, етнос, език, религия, сексуална ориентация и т.н.
В продължение на векове Европа е била континент на съперничещи си три-четири силни държави, които са воювали по между си и са покорявали по-слабите. Нещо повече, хегемонията исторически се асоциира с една или друга форма на тиранична власт, което разбира се в наше време не е валидно. Защото има съществена разлика, да кажем, между Османската и Руската хегемония от една страна, и Британската и Хабсбургската от друга страна. Редица западни автори правят внушението, че ако династията на Романовите не е била свалена от власт от болшевишката революция, руската империя е щяла да еволюира в положителна посока, подобно на западните империи. Това разбира се, далеч не е сигурно. Още повече, че в историята няма „ако”.
По същество, държавите и правителствата са олицетворение на утвърдена йерархия, като държавата използва силови инструменти, за да предотврати, както анархията, така и разпадането на самата държава.
Но да се насочим към хегемонията в днешния свят. В него няма равенство между държавите, „едни държави са по-равни от другите”. След Втората световна война бяха установени две хегемонии – американската и съветската. Този биполярен свят просъществува близо половин век, по време на който най-сериозната война бе на Корейския полуостров, а най-всеобхватната и твърда хегемония беше тази на СССР. След неговото разпадане обаче, в сила остана само американската хегемония, която получи глобални измерения. Започна да се говори за еднополюсен свят, което едва ли е много точно, като се имат предвид сегашният възход на Китай, както и ракетно-ядрената мощ на Русия.
Както и да е, американската хегемония съществува на практика. И докато във вътрешната си политика САЩ са демокрация, то във външната си политика те твърде често налагат своята воля на други държави и то със сила.
Сега някои американски автори се опитват да докажат, че хегемонията на САЩ е най-важната гаранция за световния мир. В това може да се усъмним като си спомним „виетнамската война”, както и многобройните американски силови намеси в Латинска Америка. И също така, намесата на САЩ на Балканите след разпада на Югославия. Но да се върнем към аргументите в полза на хегемонията.
Хегемонията и установения от нея международен ред произтичат от йерерхичната доминация, в нашия случай тази на Съединените щати. Безспорно, редът е за предпочитане пред анархията. В продължение на десетилетия, САЩ оглавяват НАТО и установиха военоморско надмощие в Азиатско-тихоокеанския регион (АТР). В допълнение, САЩ ръководеха операциите в световен мащаб, при настъпването на хуманитарни кризи тук или там. Главното в хегемонията на САЩ, като позитив бе, че тя бе възприемана като йерархична командна система, в която Вашингтон играе водещата роля.
Но времената се промениха и американската хегемония започна да отслабва и гасне. НАТО например, вече далеч не е това, което беше по време на Студената война. В Азиатско-тихоокеанския регион пък, възраждащият се Китай подлага на изпитание америнската хегемония. В Близкия изток, новият режим на Египет – най-важната държава в региона, напълно излезе от американския контрол. В Сирия се води крайно ожесточена гражданска война, но истинска намеса на световния хегемон САЩ не се случва.
С други думи, установената световна йерархия, на върха на която са САЩ, съвсем реално започва да се разпада. Вътрешните сили в Египет, Сирия, Либия, Ирак, Тунис и т.н. съвсем основателно не се подчиняват на предишната „доброволна йерархия”. В Близкия изток, а и в АТР вътрешните сили все повече си казват думата, без да се съобразяват с йерархията на хегемона. Може да се направи изводът, че светът ще бъде по-неуправляем по-склонен към военни конфликти – вътрешни и международни, което разрбира се, е крайно тревожно. Дали без американската хегемония в някакво бъдеще, няма да станем свидетели на международна анархия, с всички зловещи последствия от това?