За изборите, брака и съгласните

     Преди време, по повод предстоящите избори написах, че ще гласувам с бюлетината, която изберат пълнолетните ми деца. Да, наистина оставям тяхната съдба и избор там, където им е мястото – в техните ръце. А аз ги подкрепям.
     Но какъв родител бих била, ако не се опитам (поне) да им пробутам един-два съвета?

     И така.
     Мили мои деца!
     Нищо, че вече знаете, искам пак да ви напомня: политиката е жена.

     Сега, ако чуете, че някой някога е разбрал жените (подразбирай – политиката), да знаете, че той лъже и самия себе си! Да, има поговорка „От политика и мотика бягай надалеч”, но има и поговорка „Ела зло, че без теб по-зло”. 
     
     А и бягството никога не е било решение, нали? :)

     Още от време оно е казано „шерше ла фам”, демек – „търси жената”. Има ли проблем, съмнение, кавга, подслушване, война... не спирайте да търсите пустата ла фам, деца!

     Защото всички участнички в предстоящите избори са като момичета пред любовна среща.

     Тези, които са ги поканили за първи път, си подбират много внимателно облеклото и грима. Те ще направят всичко възможно да впечатлят първо собственото си огледало, после и вас. Дискретно ще ви обяснят, че нито едно от момичатата, с които сте излизали преди, не струва и че именно те, и само те знаят какво искате и кое ще ви направи щастливи. Нищо, че се срещате за първи път.
     Първият път винаги е озарен от мъгливата надежда на началото.
     Не се предоверявайте. Всички жени са красиви, когато са млади и обещаващи. Но са като дърветата – по плодовете им ще ги познаете (Е, има и откровени дърва, но вие не сте чак толкова наивни).

      Разочарованите девойки, чиито очаквания са били излъгани при първите любови, сега са по-внимателни, но леко напористи и тенденциозно цинични. Правят се, че им е все едно, че едва ли не вие губите, ако не изберете тях, но дълбоко в себе си тръпнат при всеки минимален жест на внимание от ваша страна и с насълзени очи ще ви кажат „Да!” и ще скочат на врата ви, колкото и прибързан и неуместен да е вашият въпрос „съгласна ли си да бъдем заедно?”

      Врелите и кипели по срещи, рандевута, дейтове или каквото още там се казва, жени са... врели и кипели жени.  Те много добре знаят какво очаквате от тях. Могат да мълчат, когато се налага и да не спират да бъбрят, когато това ще привлече вниманието ви.
     Дори ще си платят първата сметка, за да не ги обвините в сметкаджийство, макар че отдавна са наясно с дебелината на собствения ви портфейл. При тях опасността от разочароващия секс след срещата е най-голяма. Не защото не знаят как – напротив (те са врели и кипели, нали се помните?)
      Разочарованието идва на сутринта, когато открието на нощното си шкафче силиконовите подплънки и изкуствените мигли, а зашеметяващото създание от предишната вечер започва с мрънкаща настойчивост да иска кафе и закуска в леглото, да се запознаете с роднините му, да му купите количка и апартаментче, а докато дизайнерите го обзаведат – да го разходите до Дубай на шопинг, за да не му е скучно.

      Знам, милите ми.  Трудно е.

      И да – разбираш дали изборът на жена е бил правилен едва, когато видиш децата (делата) й.

      Ето затова думичката „рак” е особена. Не само с повечето си значения, но и със способността си да се нагажда и прилепва към съгласните наоколо.

      Забележете – почти всяка съгласна от българската азбука образува ново значение на думичката „рак”:  брак, врак, зрак, крак, мрак, прак, трак, фрак... (чуйте ги - знам, че знаете, че знам как се пише "враг" и "праг" :))

      Всъщност, искам да ви помоля – внимавайте с какво се съгласявате и коя съгласна ще изберете.

      Защото разликата от Брак до Мрак, за съжаление, не е само в буквата.