Следизборни мисли

След предизборните размисли логично идват следизборни мисли. Поне за мен! Ама мооого объркани тези следизборните. Тъкмо ги понаместя, пооформя, поогладя и хоп - някой уцелва мислите ми "в десятката" и цялата подредба се срутва. И? Е, какво "и"? Просто отново започвам да редя. До кога ли ще е тази мъка?
То като се замисли човек - как да е иначе!? Отвсякъде те заливат с една и съща информация, поднесена по привидно различен начин. И в крайна сметка акцентът е един - ГЕРБ! Всичко е свързано с ГЕРБ. Питам - защо? Спечелили, ама не спечелили. Загубили, ама не точно. Фалшифицирали, но не е доказано. И все в този дух. Каквото и да четеш, да слушаш, да гледаш - все едно. ГЕРБ, та ГЕРБ. Какво стана с обективната журналистика?  Защо никой не пише или говори за разкритията на разследващата журналистика на Нова ТВ - в частност как е плащано за гласове във Видин, но "купувачите" не са били от ГЕРБ? Защо никой не се поинтересува, как г-жа Кунева събра толкова гласове, какви са хората гласували за нея? Някак странно -  нейната "партия на нормалността" да привлече повече гласове от ДСБ, СДС, ВМРО. Ако информацията е коректно поднесена - за България на гражданите са гласували 180 000 души. И как да повярвам, че симпатизантите на ДСБ са по малко от 180 000, или на ВМРО ... Мисля си, че нечии сметки излязоха "криви". Не знам чии, но кой ли пренасочи избиратели към г-жа Кунева с мисълта, че нейната партия ще бъде верен партньор в новия парламент. Да, ама не! Както се казва - човекът взе парите и каза "ще видим". Тъжна картинка!

 

А циркът в НДК след приключване на изборния ден. Какъв беше този протест, какви бяха тези атаки към залата за пресконференции. Кой организира протестиращите? Кой им раздаде факлите, знамената и т.н. Кой првъзгласи за "някой" представителя на Другата България? Още по-тъжна картинка! Гледам, слушам и не вярвам нито на очите, нито на ушите си.
Най-тъжното е, че след тези избори останаха само въпроси. Няма дори и лъч надежда или начало на отговор. А имам още толкова много питания! И големият въпрос: Сега накъде? Тънки парламентарни сметки, словесни излияния, прах в очите ни....
Толкова ли е примамлива властта, наистина ли е нелечим вирус? Един мъдър човек казал, че всеки народ си заслужава управниците. Аз пък съм убедена, че ние българите заслужаваме добро бъдеще. Какъв ли е пътят? Може би трябва, като други народи, да се обърнем назад към миналото, за да вземем най-доброто; да се огледаме в настоящето - да отличим доброто и извлечем поука от грешките и тогава да тръгнем напред към бъдещето -  с ясното съзнание, че знаем накъде вървим и до къде искаме да стигнем. Това, което трябва да преценим е, кои са хората, които могат да водят България по такъв път - без лъжливи обещания, без истерични словоизлияния, без фалшиви лозунги, без партиен фанатизъм. Много се размечтах и затова слагам точка на следизборните мисли. Като се освободя от мечтите, ще споделя реалността с вас.