Криза на политическия елит

КРИЗА НА ПОЛИТИЧЕСКИЯТ ЕЛИТ

Българската действителност  разкрива освен икономическата и финансова криза и криза на политическия елит.Последните парламентарни избори и действителната картина на заседанията на свиканото народно събрание   ни показват факти и сцени, които  свидетелстват за ниското равнище на политическия елит.“ Какво ви става като застанете на парламентарната трибуна се провикна Стефан Данаилов от председателското място на първата сесия на народното събрание“ удивен от ниското равнище на парламентарните оратори. Впрочем те сюрпризираха и  милионите телевизионни зрители с простотията си. Ругатни, злъч и обиди се сипеха от някой  оратори   на тържествената сесия,  която откри сезона на новия държавен живот на страната. Един бивш министър заяви че е“входирал“ заявлението  за сваляне на  парламентарния  си  имунитет.Прави неприятно  впечатление личната персонална вражда между политическите лидери.

Последните десетилетия ни поднесоха сюрпризиращи факти. Появиха се министри, че и министър председатели без  образование по специалността. Стана честа практика фалшифицирането  на университетски дипломи,  назначаваха шефове на ведомства които нямат и понятие от характера на  работата която ръководят. Един заместник министър председател публично самокритично  призна“ Егати  държавата ,щом аз съм  министър“  Министър на културата , една дама обърка имената на национална гордост композитор  и художник, друг министър преди това изнамери австрийския език. Завъдиха се“ калинки“ които накацаха по служебните кресла без необходимия за това ценз.Министър председатели ,министри, станаха хора на които това беше първата им държавна работа в живота.

„Вие сте прости хора и аз съм прост ,ще се разберем“ това заяви един министър председател  публично на митинг  на протестиращи  и те бурно му ръкопляскаха. Бяха много доволни, защото почустваха че щом този е  на такава висока служба значи и ние или нашите деца, които са без образование ще могат да станат такива.

България имаше в лицето на Бойко Борисов и Цветан Цветанов държавници които разнасяха  нивото на културата си по света. „Ето това е министър председател , а не като вас“ подсмихваше се Берлускони и мереше гърба на Бойко Борисов с педи. Втори като него нямаше всред министър председателите на Европа.Министри  ставаха хора които не знаеха две думи на чужд език  и разнасяха славата ни по света. Хайде ,министрите не са преводачи ,но ако не в езиците то поне в професията си трябва да представляват нещо значително.

Най голяма е кадровата и политическата криза  сега след парламентарните избори всред българската десница. Цели партии изчезват от публичното пространство и нямат представителство в народното събрание. Нямат депутати НДСВ ,СДС, ДСБ,РЗС , изчезнаха  от парламентарния протокол знакови имена като Иван Костов ,Надежда Михайлова, Яни Янев и много други които се наредиха до Жоро Шпагата.

Изминава вече четвърт век от началото на промените през 1989г. Героите на първите промени станаха вече излишни.Излишни станаха и десните партии които  заченаха промените или ги провеждаха участвайки в поредните правителства.

Сега присъстваме на началото на разпада на ГЕРБ. Най напред  стана ясно, че партията на Бойко Борисов загуби изборите които обявява за спечелени.ГЕРБ не можа да състави правителство което да се опира нито на свое, нито на парламентарно мнозинство. Този факт все още не може да се осъзнае от ръководството на партията ,но това е въпрос на няколко дена .Когато се състави правителството на Орешарски, въпреки заканите за процедурни трудности които  могат да се направят ,от ГЕРБ ще осъзнаят че им предстоят години на опозиция и вероятен разпад.

Какво ще е бъдещето на десницата  в  България ? Дали ще се стабилизират някой от досегашните партии или ще се създадат нови на основата на старите като се обединят техните остатъци. Ако ръководните ядра са разбити ,то редовите бивши членове и избиратели   съществуват. Въпроса е да се появят  и утвърдят нови лидери или някой от досегашните отново да се възродят.. Например преди години на едни избори във Франция социалистическата партия на Ги Моле се провали, тя се разпусна и на нов конгрес нейните активисти създадоха нова социалистическа партия начело с Митеран, която съществува и до днес  и е винаги първа или втора политическа сила в страната. Вероятно провалилите са на последните избори десни партии ще тръгнат по този път. Въпросът е до  намирането на нови лидери или стабилизирането на някои от старите. Вероятно ще се реорганизира  и  самата ГЕРБ. Тя не само вече не е управляваща, но и основния и политически лидер Цветан Цветанов напълно вероятно е без политическо бъдеще. От него се отказа и самият Бойко Борисов.

Стабилна е лявата  БСП. Пред нея не стои лидерски въпрос. Тя вече извърши сериозна подмяна на лидерския си състав ,който вероятно ще продължи и ще се проведе и в местните организации..Пред нея обаче стои остро въпросът дали може да защити програмата с която спечели изборите, защото  тя не може да стане и програма на програмното правителство  което ще има не партиен, а програмен характер и ще бъде съставено не толкова  от политически лица колкото  от експерти някой от които няма да представляват партии, а други ще олицетворяват гражданското общество. Въпросът за практическото провеждане на ляв ,социален, радикален курс е принципен за БСП . Той или ще се състои макар и на етапи ,или ще се провали  Но от това зависи бъдещето на лявата идея и нейната партия в България.

Но пред програмното правителство на Орешарски стоят прагматични задачи ,да се спре упадъка на страната ,да се създадат предпоставки за излизане от кризата  ,да се започне макар и бавно възстановяване , а след това и развитие на икономиката и социалния живот на България.

                                                            Павел Писарев