Въздухът, кризата и българина

 Политиката отдавна не е само партии. Политиката е всичко, за което се сетите - от въздуха за всичко живо до...морето, че му е сезонът.  Пък и доста вода е насъбрало, иначе тя е дефицит и довеждането й направо я изкарва през носовете.  Може би щеше да е здравословно да я смъркаме една такава, солена, ако и през чешмите течеше такава, а не само през сметките.
 Но да се оттегля все пак малко от живителната течност и да мина към друго пространство. Българинът очаква глътка въздух от доста време, обаче противно на очакванията примката се затяга по-сериозно. В крак с модерните тенденции, пардон, с кризата. Някъде се затяга, на друго място става по-хлабава, ама олабването е все за богоизбраните.
  Та...на тежките времена сме свикнали. Много от тях сме износили на раменете си. И някой непрекъснато ни внушаваше, че правим това в името на необозримото светло бъдеще, което така и не благоволява да се мерне на хоризонта.
 Аз лично помня Лукановата зима и дългите опашки за хляб и мляко от 4 ч. сутринта. В името на моето бъдеще. 23 години по-късно съм по-свободна, но не и по-богата. Ценя придобитата свобода на избор, но ми се щеше да имам свободата да работя тук при нормални условия, а не да избирам свободата навън, например. Както постъпиха доста българи. Не че не биха направили същото и преди 10 ноември, ако границите бяха отворени. Но нали идеята беше да станем нормална държава, а нормалността предполагаше достойно заплащане на труда, нормално работещи институции, нормални условия на живот? И средствата ни да се инвестират именно там, а не за подслушване на неудобните, например?
 Виждам лудите недоразумения и тролове, обетовали нетното пространство, разигравайки зловещия си вербален танц - къде срещу заплащане, къде от чисто забавление. 
 И накрая, но не и по значимост, виждам пасивността на българина срещу всичко това. 24 години след падането на тоталитарния режим той си остава все така инертен към собственото си страдание, както е бил и през годините на зрелия социализъм. На фона на Арабската пролет и събитията в съседна Турция. И не е мръднал от мисленето си в онзи виц за въженцата и профсъюзите.  Утре може и да му наложат данък "въздух", който чинно ще се нареди на опашка да си плаща.
 Една известна сентенция казва: "Всеки народ заслужава правителството си". Дълго време не исках да приема това твърдение за истинно, но с годините като че ли започвам да отстъпвам. 
 
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.