Перманентни мисли на една жена без претенции

 Аз също съм провокирана от последните събития. И смятам да кажа, че не съм ходила на всички протести, но определено споделям мнението, че те бяха логични и неизбежни.
 Казвам го като човек, който подкрепя лявото пространство, имам предвид европейското ляво пространство с надеждата, че най-сетне ще се появи и такава българска левица.
 Не мога да припозная за своя една левица, на която редовият гласоподавател избира вечните милионери, които хич не ги е еня за избиращите го.
 Не мога да припозная една левица, която с ключови назначения би всякакви рекорди по правителствени гафове.
 Не мога да припозная една лява депутатка, която в опитите да се скрие от освиркващите я, се прави на вярваща. Можеше поне да се мушне в БАН, който също не е далеч от парламента.
 Не мога да припозная шеф на парламент, който пак изкарва медиите виновни за грешките на своята собствена партия.
 Не мога да припозная партия, която отказва упорито и веднъж завинаги да се отърси от хора, които само смучат същия този електорат.
 Не мога да припозная партиИ, които една след друга държат народа си на ръба, за да бъде послушен и да не вдига много-много глава. Не мога да припозная своя представител в тези, които гонят децата ни от България, за да гарантират на децата си благосъстояние от векове за векове.
 Изобщо, драги ми читатели, в протестиращите припознавам много повече хора, отколкото в пасивните.
 
 
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.