Непрогледното бъдеще на Русия след Путин

От историята знаем, че руската империя е била стабилна и особено силна по времето на управлението на авторитарни лидери – царе, императори и съвременни диктатори. Така е било при Иван Грозни, Петър Велики, Екатерина Велика и Николай Втори. Макар и доста различни, при тези автократи е съществувала силна еднолична власт, която е създавала високо централизирано управление на държавата, като същевремнно върховният лидер умело е балансирал между различните кланове и фракции на върхушката.
След смъртта на Ленин през 1924 година, властта е оспорвана между Сталин и Троцки. През 1922 година Сталин е бил вече Генерален секретар на партията. В тази борба Сталин, използвайки позицията си на Генерален секретар успява да изолира Троцки и неговите подръжници, а впоследствие го принуждава да емигрира. Още по-късно, през 1940 година, Сталин организира убийството на Троцки в далечно Мексико.
Смъртта на Сталин през 1953 година предизвиква остра борба за власт между членовете на тогавашното политбюро. Лоялният дотогава сталинист Никита Хрушчов успява да организира заговор в рамките на политбюро, като се съюзява с Молотов и Маленков. Благодарение на това и с помощта на маршал Жуков успешно ликвидира могъщия шеф на секретните служби и най-тясно свързания с покойния Сталин – Лаврентий Берия. По времето на Хрушчов, станал върховен лидер на СССР започва процес на десталинизация, процес който завършва с преврата срещу Хрушчов и идването на власт на групировката на Брежнев. По това време, в СССР настъпва периодът известен като „застой”. За кратко след Брежнев управляват Андропов и Черненко. Престарялото висше съветско ръководство подготвя двама приемника на Брежнев в лицето на Горбачов и Елцин.
След Горбачов, с неговата политика на гласност и преустройство, в Москва като президент на Русия – законният приемник на СССР, начело застава сибирският алкохолик Борис Елцин. Той управлява през периода 1991-1999 година. Елцин издига за свой приемник пред 1999 година бившия агент на КГБ Владимир Путин.
По това време Русия е изпаднала в тежка криза – загубата на съветската империя, грабителството на икономиката от новопоявилите се руски олигарси, тежкия упадък на стопанството и държавата.
Владимир Путин се оказва успешен авторитарен лидер, който възползвайки се от тогавашните високи цени на петрола и природния газ, успява да стабилизира икономиката, възстановява в голяма степен международните позиции на Русия и изгражда нова система на управление – вертикалата на властта. Тази система означава, че всеки по-долен етаж на властта е строго подчинен на по-горния, който от своя страна е подчинен на още по-горния, и така до самия връх в Кремъл.
За кратко време Путин отстъпва президентския пост на своето либерално протеже Медведев, но впоследствие отново се връща като президент. Руският президент лавира между двата основни клана на политическа и икономическа мощ – силоваците и реформаторите.
Засега Путин не е определил свой наследник, след изтичането на последния му мандат. Най-новият ход на Путин във властта е създаването на политбюро-2. Но не е трудно да се предположи, че след Путин в Русия отново може да настъпи хаос. Първо, защото системата на вертикалната власт се държи под здравия контрол на върховния лидер Путин и не разполага с механизми за алтернативно овладяване на властта. Второ, защото тази авторитарна система засега не открива възможности за издигане близо до върха на ръководители от по-младото поколение. Мнозинството сегашни руски ръководители са над 60, а някои над 70 години. Трето, между клановете на силоваците и реформаторите неизбежно ще избухне остра борба за власт. Прави впечатление, че мнозина от сегашните руски ръководители своевременно издигат своите деца на относително високи постове, подготвяйки ги за бъдеща смяна на властта.
Така или иначе, Путин през първия мандат на своето президентство в някакъв смисъл бе спечелил „любовта” на мнозинството обикновени руснаци, особено в затънтените и изостанали райони на Русия. Същевременно, той бе успял да се отърве от онези руски олигарси (Ходорковски и Березовски), които бяха противници на авторитарния му режим.
Най-сериозният проблем обаче за властта на Путин са представителите на руската либерална интелигенция с прозападни нагласи, както и нововъзникналата руска средна класа, населяваща Москва, Петербург и другите големи градове на Русия.
Би могло да се предположи, че след неизбежното оттегляне на Путин от върховната власт, в Русия ще започнат деструктивни процеси и борба за власт. Това ще бъде борба и за ново преразпределение на контрола върху руските енергийни ресурси – петрол и природен газ, които са основните източници за руския бюджет и за относителното благосъстояние на редовите руснаци в Москва, Петербург и другите големи градове на Русия. Но най-големият проблем на Русия след Путин е непрозрачността и мъглата, която обвива бъдещето на руската държава.