Антиамериканска ос между Москва и Пекин

Първата задгранична визита на новия китайски лидер бе в Русия. По време на посещението си Си Дзинпин подчерта общите интереси на Китай и Русия в преустройството на международния ред, категорично доминиран сега от САЩ. В отговор, Путин на свой ред изтъкна стратегическата важност на руско-китайските отношения и сближаването на свете големи сили за противодействие на американската хегемония.
Наистина между Русия и Китай съществуват доста противоречия имащи исторически характер. В Москва с тревога наблюдават китайското икономическо проникване в Далечния Изток и Централна Азия. На свой ред Пекин не желае връщане към отношенията от средата на миналия век, когато Русия играеше ролята на ментор на Китай. Освен това, съществуват известни различия между Москва и Пекин, относно кризите в Сирия и на Корейския полуостров. Като постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН, двете страни блокираха инициативата на САЩ и Запада за международна операция, която да спре кървавата баня в Сирия. На практика обаче, Русия е по-заинтересована от Китай за спасяването на диктаторския режим в Дамаск. От своя страна, Китай е повече свързан от Русия с кризата на Корейския полуостров. Защото Пекин не иска да допусне обединението на Северна и Южна Корея под шапката на Сеул, което автоматично би означавало присъствие на американските въоръжени сили на източните китайски граници. Тези различия и хипотетични противоречия сега обаче отстъпват на геополитическите интереси на Москва и Пекин в противопоставянето им на световната хегемония на САЩ. Безспорно САЩ са първата военна сила в света, но това не попречи на американските науспехи в Ирак и Афганистан.  Нещо повече, след броени години Китай се очаква да надмине икономически САЩ, поради високите си темпове на прираст, докато Америка бавно и несигурно излиза от глобалната икономическа криза. Да добавим към това и един принципен проблем – Москва и Пекин не разглеждат действията на Вашингтон в света като усилие за разширяване на демокрацията, а по-скоро като опит на САЩ да свалят неудобните им режими.
Самият факт на такова възприемане от Русия и Китай на американските действия пряко рекушира върху опасенията на Пекин и Москва, че при определени обстоятелства Вашингтон може да се опита да се намеси и в Русия и Китай. По-специално, подхранвайки и подкрепяйки опозиционните и сепаратистки движения в Китай и Русия.
Доколко това възприемане от Пекин и Москва на стратегията на Вашингтон за доминация в света, опирайки се на НАТО и ЕС е вярна или точна преценка е друг въпрос. Това, което сближава втората и третата световни сили срещу хегемонията на първата, военно, политически и икономически, е решаващият фактор.
Трябва да се посочи, че формиращият се руско-китайски алианс не търси възобновяване на Студената война, ако приемем че светът вече е излязъл от нея. Първо, защото Европа вече е в газовите мрежи на Русия. Второ,  защото Пекин държи огромните си доларови авоари в Америка и разчита на американските инвестиции в Китай. Но трябва да се имат предвид уроците на историята от миналия век. Така например, в началото на миналия век Великобритания и Германия имаха много развити икономически връзки, но това не попречи на разпалването на Първата световна война. Наред с тези исторически поуки, трябва да подчертая, че Москва и Пекин не искат нов тур на Студената война, да не говорим да гореща война със САЩ и Запада.
САЩ, разбира се са в правото си да се опитват да поддържат световната си хегемония, като по дадени проблеми заемат твърда позиция спрямо Русия и Китай, а в други случаи Америка се налага да се съобразява с Китай и  Русия. Със съжаление трябва да отбележа, че в Москва и Пекин доминира гледището за относителния упадък на САЩ като империя. В тези две столици се е наложило убеждението, че САЩ са на погрешната страна на историята.
В крайна сметка, Вашингтон трябва да бъде наясно, че САЩ не могат самостоятелно да решат кризисните световни проблеми – от Сирия и Иран, чак до Корея. За тяхното решаване Америка се нуждае от известно сътрудничество с Русия и Китай. Така че формирането на новата антиамериканска ос Москва-Пекин не трябва да се разглежда като пряка заплаха за САЩ, а по-скоро като постепенното формиране на по-равностоен световен баланс на силите.