Пак за тия протести (девети и десети юли)

Във вторник вечерта (девети юли) едно смешно и дори не много дълго преваляване накара много хора да си останат по къщите. Това е срамно и не е за първи път. Протестът постепенно се понапълни, но това, че малко вода може да откаже когото и да било от най-важната кауза в България, говори страшно зле за гражданите.

Нещо като интересна поличба - знамето над бившия Партиен дом беше паднало, увиснало и обърнато наопаки. Кой както иска, така да си го тълкува. Аз не съм много по поличбите, предпочитам прости неща като брой хора, конкретни действия и така нататък.

В сряда сутрин (десети юли) трябваше да се състои втори опит за блокада на Народното събрание. Пълен неуспех. Хора започнаха да се събират в изобщо някакъв полусериозен брой едва след осем и половина, а блокадата беше обявена дни по-рано за осем. Крайно разочароващо. Ама транспорт, ама спи ни се, ама на работа сме. Ясни са тези неща, но просто това е неефективно.

За щастие, не разбрах повечето от глупостите, станали пред Парламента в сряда, защото ми писна от глупости. Някои си били донесли лаптопите, за да работят пред Народното събрание. Това е връх на протестното лицемерие. С един приятел не издържахме, метнахме по един домат по сградата и си ни арестуваха (на мен вече ми е за втори път). Защо? Ами защото никой друг не мята, затова. Ако повечето протестиращи си мислят, че ще свалят Орешарски и съдружие само с разходки вечер и само с пиене на кафе заран - лъжат се. Радвам се, че още няколко души също са метнали след нас - но не се радвам, че са само няколко. Целият смисъл на доматите, яйцата и тоалетната хартия е да се превърнат в масов жест на отрицание. Но повечето хора просто не знаят как да протестират. 

Ясно е какво е нужно - плътна, сериозна блокада на Народното събрание в неговото работно време, за да се разпусне сегашният му състав. Никакви извинения не важат - просто защото юли си тече и ваканцията на Парламента идва, а есента и зимата ще бъдат адски гадни, ако са под сегашното управление. Който не го разбира, не е нищо друго освен идиот.

При ареста не сме имали никакви проблеми. Полицията, разбира се, е длъжна да поразиграе и малко меверейски театър, но всъщност е добронамерена. На полицаите и чиновниците им е скучно, досадно, говори им се и също като на нас никак не им харесват мръсотиите на сегашното управление. Говоря за СДВР, разбира се. Районният съд ни оправда още към два следобед, така че даже и от глоби се отървахме. Героизъм нямаше, при все че десетина приятели се събраха да ни тупат по рамото пред съда, все едно се връщаме от Диарбекир. Мило, но нямаше нужда. Нямаше и нищо страшно. В районното мирише, има хлебарки и цигани, компютрите са хем кът, хем допотопни, телефоните са архаични (питам се - че къде тогава отива бюджетът на МВР), но пък поне полицаите са нормални хора. 

Така или иначе, протестите тъпчат на място. Блокада на Народното събрание няма. Блокиране на София - също няма. Има все по-голямо колебание вечер преди слизане на платното пред Министерския съвет (извинявайте, ама ми писна да съм бавачката на софиянци, дето все слиза първа на платното. На полицията и на медиите също им писна от мен - ами по дяволите, накрая някой може да реши, че това е частният протест на фондация "Бъдеще за Глишеви"). Флашмобове и малки акции чрез верижни съобщения - в момента явно също няма, инак щях да науча или от съобщение, или пост фактум, по новините. А какво има? Тук-там някой се осмелил да пие кафенце сутринта. Повечко многолюдни, но колебливи вечерни разходчици, зависещи от дъжда и слънцето. Несигурни дали да слязат на платното. Допреди няколко дни - по "Евлоги Георгиев", а сега - по Цариградско шосе. Вечер - асамблея "Знаме на мира" и хипарски приказки на Орлов мост. Цветя, танци, песни и китари. Е, аман вече. Писна ми от мирни простотии. Ама май само на мен... повечето от останалите още имат заблуди по отношение на червените боклуци. Президентът и омбудсманът може да са с нас, съюзническите посланици и чуждите медии може да ни подкрепят, но кокалът остава в устата на парламентарните помияри.

Ако най-късно до следващата сряда Парламентът или направо София не бъдат съвсем ефективно блокирани, Орешарски ще доживее до ваканция. И тогава - жална ни есен. 

Мисля, че съм направил повече от достатъчно за тия протести. Има си хора с хубави транспаранти, с тъпани, с мегафони, с уж по-цивилизовани идеи от моите. Би трябвало уж и "протестирачият човек" да е красив. Да е гражданин. Ами да се стяга, ако обича. Дори загражденията около Народното събрание са разделени. Ето, вече са и в законния периметър. 

Разбира се, всеки може да иска да си копае личната нивичка, докато БСП нежно го пошибва в задника и му точи парите. Няма нужда от повече нежности с "протестиращия човек", защото той преди всичко не е достатъчно протестиращ.

Иначе тази сряда вечер протестът си беше пак от няколко десетки хиляди, шумни и весели, и малко поуморени. Не им хрумва нищо ново. Все някой трябва да ги води - било по "Евлоги", било по Цариградско, ама сакън да няма организация. Малко заприличва на поговорката за тая работа в оная и душата в Рая.

Все повече започвам да си мисля, че истинският протест тепърва предстои - чак през зимата, когато красивите недопротестирали поогладнеят и най-сетне вземат по един камък.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.