БЕЛЕНЕ КАТО ЗАБАЛАМОСВАНЕ

Строежът на централата в Белене отново изплува в дневния ред на държавата.

По този повод се сетих за една моя история.

Имам да връщам пари на един комшия. Не само на него, но в този случай става дума за доста пари. Датата, до която бях обещал да върна заема, отдавна изтече и няма никакви изгледи, че ще събера скоро толкова пари.

Може би не трябваше да ги вземам, ксато си знам хала. Но тогава много ми трябваха. И бях готов за толкова пари да направя всичко. Дето вика един приятел, който присъства на договорката, бил съм готов и гащите да си сваля.

Всъщност получих парите не от добросъседски чувства, а срещу едно обещание. Че ще намеря на комшията една многосладка работа, която си беше харесал. Нещо като работата на чичо Денчо от онзи разказ, дето го учихме в училище.

Човекът бе военен пенсионер и му бе омръзнало да седи по цял ден на пейката. Иначе пари имаше – от продажбата на някакви ниви. И след като ми даде заема, пак му останаха доста.

Та взех парите и обещах, че ще свърша работата. Тъй като познавам един човек, който може да уреди нещата. Което беше твърде пресилено обещание, но в този момент – подушвайки парите, с които щях да запуша едни много важни дупки в бюджета ми, си вярвах.

Дойде обаче моментът на изтрезняване. Тази „мой човек” като усети, че ще му искам услуга, започна да се крие.

Аз обаче не признавах на комшията – заемодател, че се крие и го лъжех, че все пътува в някакви командировки. Или е в отпуска. Или е болен.

Най-накрая сгащих важния човек на пазара. Събрах кураж и го спрях. Изложих молбата си направо и зачаках с туптящо сърце.

- Знам го този твой човек, дето искаш да го уредиш – просъска началникът.- Но първо такава работа, дето той я иска, просто няма. А и да има, последният, когото ще назнача, ще бъде такъв глупак като него.И недей търси обходни пътища – излишно е.

И си тръгна.

Обля ме студена пот.

Работата явно ставаше безперспективна – също като моето връщане на заема. И реших да влача историята. Вечерта на пейката не казах истината, а излъгах, че сме се видели с важната клечка и сме се разбрали тези дни да се почерпим.

След седмица, пронизан от питащия поглед на комшията, измислих нова лъжа – че сме се видели, пили до зори и т.н., но трябвало да се почака, защото замразили щатовете.

И така всяка седмица измислях по една лъжа.

Дали комшията-заемодател ми вярваше – не знам. Или беше решил, че е безсмислено да ме притиска – като гледаше как си броя стотинките за поне една бира. Или просто наистина беше глупак.

...Тази вечер е време да измисля ново забаламосване – да дам някаква надежда, оплетена с „ако”, „най-вероятно”, „ако обстоятелствата позволят” и т.н.

Та като слушам онзи ден как Орешарски обявява рестартиране на проекта Белене, обаче: АКО се потвърди икономическата ефективност,

АКО се потвърди необходимост в дългосрочен план,

АКО намерим инвеститор и т.н., все едно че слушам себе си.

И си мисля, кого ли баламосва Орешарски. Или по-точно кой му е казал да поднесе поредната порция баламосване.

От доста години е ясно, че няма как да стане АЕЦ „Белене”. Каквото и да сме взели. А все повече усещам, че някой е взел доста. Срещу обещания. Като мен.

Та мине- не мине и проектът се рестартира. С много „ако” в обещанията.

Беше ясно, че референдумът няма да реши нищо. Само ще се изхарчи малко народна пара. Но вероятно е рапортувано пред някого – ето, праваим референдуми, работим по изпълнение на обещанието, ако победим на изборите.... И т.н.

Февруарските протести в началото като че ли играеха за БСП – в пакета искания за гонене на чуждите инвеститори и за родна енергетика можеше да се вмести и патриотичният уж проект за родна АЕЦ, която да ни превърне в енергийно сърце на Балканите.

Скоро обаче се оказа, че народът не е толкова глупав. Протестите предизвикаха повишен интерес към енергийната тематика и в публичното пространоство се появи информация за толкова проблеми и далавери в енергетиката, колкото не се е появявала от десетилетия.

А накрая лъсна истината, че токът не само не достига, но има излишък, който трябва да хвърляме на вятъра. Камо ли да строим нови мощности.

Така че Орешарски онзи ден само отчете дейност – за успокоение на тайния заемодател. Сигурно на него най му е ясно, че в неговия мандат такъв инвестиционен проект не може да се случи.

Та така – слушам какво казват в БСП за Белене и им използвам лъжите. Когато не мога да измисля нова. Не че техните са кой знае много оригинални...

...Тази сутрин бях отново на пазара. И там видях важния шеф, който толкова жестоко ме отряза. Този път обаче той ме спря – с усмивка на лицето. И попита:

- А бе верно ли, че онзи, твоят човек, имал излишни пари?