Разпада ли се Евросъюзът

РАЗПАДА ЛИ СЕ ЕВРОСЪЮЗЪТ

Кризата с високата безработица в ЕС неминуемо води до политическа криза. В ЕС безработицата е крайно неравномерно разпределена. Да погледнем към числата. Само в Германия, Австрия, Холадия и Люксембург тя е под 6%. Но в близката периферия на германския блок безработицата е следната: Дания – 7,4%, Великобритания – 7,7%, Франция и Полша – по 10,6%. В по-далечната периферия обаче положението с безработицата е далеч по-сериозно: Италия- 11,7%, Литва – 13,3%, Ирландия – 14,7%, Португалия – 17,6%. В някога процъвтяващите Испания и Гърция безработицата е съответно 22,6% и 27%.

Германия, която стана център на европейското притегляне, има износ на стоки и услуги, който съставлява 51% от нейния БВП, като повече от половината експорт отива в страните от ЕС. Специалистите твърдят, че именно еврото е решаващ фактор, с помощта на който Германия налага на другите еврочленове своята търговска политика, в резултат на което повечето страни от еврозоната се озовават в крайно тежка ситуация. Интересно е, че страните от ЕС, където заплатите са относително ниски и съответно би трябвало да имат конкурентно предимство, почти без изключение са с отрицателен търговски баланс. Поради това тези страни не съумяха да се справят с последсдтвията от глобалната криза и затънаха в дълбока рецесия. А това на свой ред рязко отслаби техните позиции в ЕС и на световната сцена.

Разбира се, това съвсем не ги оправдава за тяхната “разточителност”, по-специално в социалната сфера. Но в основата на рецесията в страните от Южна Европа лежат много по-дълбоки причини.
В крайна сметка, ЕС се изгради около мощната германска икономика с нейната експортна насоченост – Германия е трета в света по своя износ. Ако се сравни нивото на безработицата в германския блок с това на Южна Европа, просто е невъзможгно да си представим, че всички тези страни са членки на една зона за свободна търговия, каквато е ЕС. Защото германската мощ изважда от равновесие цялата икономическа система на ЕС.

Германия и Франция са в основата на европейското обединение. Но за разлика от Германия, във Франция, както бях посочил, безработицата е 10,6%, като тя е опасно концентрирана в два центъра на Франция – единият център на Север, другият на Юг и Югоизток.

В страните от Източна Европа положението с безработицата е средно тежко. Казано накратко, Югът на Европа страда най-силно, както от рецесията, така и от безработицата. Просто е невъзможно да си представим как германският блок и Южна Европа са членове на едно и също обединение за икономика и търговия!

В европейския Юг - Португалия, Испания и Гърция безработицата е толкова висока, че може да се сравни с безработицата в САЩ по време на пика на Голямата депресия от 30-те години. За свдение да посочим още няколко показателни факта. В съседна Гърция, например, сега вече съществува дефицит на лекарствените препарати, защото няма достатъчно средсдтва за техния внос. В Испания пък се предвиждат нови съкращения на работни места, което означава, че страната е достигнала критичната точка, което впрочеем важи и за Португалия.
След такава тежка криза икономическото възстановяване е много трудно, дори да си го представим. Трябва обаче да си представим политическите последствия от тежката криза в икономиката и безработицата. Това оставане на улицата засяга тежко вече и средната класа, което означава сериозни политически сътресения.
Не е възможно режимът на строги икономии, въведен под натиска на Берлин, да продължи да съществува дори и за още кратко време. Да погледнем Италия, където безработицата е “само” 11,7%, на италианските парламентарни избори изникна от нищото “Движението 5 звезди”, което спечели първо място на изборите.
Но да погледнем към политическите последствия в ЕС в по-широк план. Първо, отношенията между закъсалата Франция и почти незасегната от кризата Германия започват рязко да се влошават. А тези две най-големи европейски държави са в основата на ЕС, както исторически, така и политически. Германия продължава да налага политиката на контролиране от Централната европейска банка на процеса на инфлация, което е в интерес на Берлин. Франция обаче, където безработицата е близо 11% е за стимулиране от ЕЦБ на значителни средства в икономиките на ЕС. Между Берлин и Париж се зароди напрежение, което в крайна сметка може да доведе дори до разпадането на ЕС. Защото възниква спорът, кой на практика контролира ЕЦБ.

В крайна сметка свиването на германския износ в другите страни от ЕС, особено страните от Южна Европа ще повиши безработицата и в самата Германия. Това донякъде ще отслаби значителните антигермански настроения в Южна Европа, но няма да реши проблемите на ЕС.
Трябва да подчертая нарастващото желание на широките социалани слоеве за промяна на съществуващата политико-икономическа система. В това отношение напред е гръцката партия Златна зора, каталонското движение за независимост от Испания, шотландското за откъсване от Великобритания. С други думи, ЕС е изправен пред историческо изпитание дали ще съумеят политиците вот Брюксел и политиците в отделните страни- членки да намерят изход – от това зависи съдбата на Обединена Европа.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.