Народ прислужници

   Обикновено каквото имам да казвам го правя под формата на разказ или стихотворение, но сега реших да разчупя стереотипа и да нахвърлям някои мисли просто ей така. Мисля си, че почти никой от гражданите на България не е щастлив, а и няма как да бъде с оглед на това, което ще кажа. Прислужници, защото хората (българите) се чувстват такива навсякъде, а и като такива се употребяват,  дори и в собствената си държава. Служат политически, икономически, физически и по какъв ли не още начин.  Употребява ги политическата власт, разглеждайки ги само и единствено като електорат за изборите, нужен за пускането на бюлетини, които узаконяват съгласието им да бъдат управлявани от политическите кръгове, които от 89г насам странно защо са едни и същи. А уж трябваше да има промяна. Пременена в различни цветове политическата олигархия е една  и резултатите от изборите винаги са едни и същи. Лицата на управляващите се менят, но начина на управление не. А той никога не е бил в полза на държавата и народа. Българските политици винаги слугуват на някого. През различните години-на различни народи, били те германци, руснаци, американци. Примери в това отношение в исторически план много. Политиците ни вместо да служат на българския народ, в страната  се получава обратното: народът е прислужник на политиците, а те от своя страна на други господари. Ясно е, че изцяло народна власт и пълна независимост, такава за каквато са се борили всички национални герои никога не е имало, няма и да има.  Но би трябвало по някакъв начин да се смени тази политическа олигархия , за да може наистина да влязат или поне да имат някакъв допир до власта хора от народа. А тази политическа олигархия, не само че защитава чужди интереси, но е и  тясно свързана с икономическата олигархия в страната, като на места те дори се припокриват.  Същата тази икономическа олигархия, чийто прислужник отново е  българския народ. Народ здраво оплетен в пипалата на икономическия октопод. Хванати с многобройни кредити (раздадени им от финансови институции, които в по-голямата си част не са български, а ако са-те принадлежат на български олигарси), хората са принудени да работят за минимални заплати, само и само да могат отчасти да ги погасяват и да поддържат някакъв минимален стандарт, ако въобще тук може да говорим за такъв, при условие че повече от половината месечна заплата отива само за храна. Знаейки затрудненото положение на хората, работодателите (те по-скоро са робовладелци) предлагат все по-малко заплащане при все по-лоши условия на труд. Те просто изкупуват труда на хората на безценица, затова и не мога да кажа че става дума за работодатели и служители, а по-скоро за господари и прислужници. Прислужници (да не казвам роби) в собствената си държава. За това ли живее българинът? Да обслужва с безплатен труд стотина богоизбрани български фамилии тясно свързани и оформили олигархията и чужди фирми капиталисти.  А колко измамно изглежда всичко на пръв поглед. Безброй молове и бизнес сгради (може би почти колкото жилищните кооперации). При вида им някой новодошъл би решил, че от София  се ръководи бизнеса на цяла Европа. А то  псевдо чужди инвеститори или наши родни дерибеи, които просто перат пари или разграбват нещо държавно. Производство и инвестиции почти никакви. И всичко това става явно законно, ако се съди по това, че нито синдикатите, нито съдебната система откриват някакви нередности. Ако пък откриват такива, но не взимат някакви мерки значи и те са в кюпа на прислужниците и слугуват на олигархията.

    Голяма част от хората са се примирили с положението в държавата и с ролята си на безгласни букви (неволни прислужници на статуквото), не участват в протести, котрапротести и каквото и да било, защото са отвратени от ситуацията като цяло и с течение на годините обезверени, че може да се промени нещо. Те са мълчаливото мнозинство.  Други протестират, но биват яхнати от гореизброената олигархия (икономическа, политическа и нейните прислужници), формират се нови партии и сдружения, с цел да бъдат объркани и върнати хората в мълчаливото мнозинство. Трета част  са принудени, ако въобще имат  такава възможност, да търсят спасение в чужбина.  Малцина от тях успяват да се уредят там, по-голямата част отново са в ролята на прислужници, но в друга държава с по-голямо заплащане. (по-голямо от българска гледна точка, а за запада минимално).  Имат едно привидно чувство за по-голяма свобода, но то веднага изчезва в момента в който  останат  без работа в чуждата държава. При някои наши сънароднички (дори и сънародници) този момент го няма, в смисъл че те не остават никога без работа, защото там вече става дума за физически прислужнички, ако може така да се каже. Там унижението е най-очевидно.  Малка България успява да снабдява с безброй жрици на любовта всички западни държави. И досега това като че ли се смята за нормално с оглед на ситуацията в страната и никой не се е наел с разрешаването на този проблем. За това ли се раждат българските момичета? Да бъдат секс играчки? Някои ще кажат, че те са от ромски произход. Да, ама не, както казва Петко Бочаров. От ромски произход са едва половината.  Мнозина имат дори семейства в България.

  Унижението на хората е стигнало максимална степен, а самочувствието им сринато до основи. Не искам да вярвам в конспирации, но как се оказа така, че българите/българките постоянно слугуват на някого по някакъв начин и някой ги използва в свой интерес?  Поколение след поколение нацията възпроизвежда обслужващ персонал за българската олигархия и за чужбина.  Няма поколение в държавата, което да е живяло истински свободно.  Само прислужници от всякакъв тип (политически, икономически, физически), прислужници на различни нива в йерархията, защитаващи и изпълняващи нечии интереси и желания, но никога свои собствени...