САЩ ще изтеглят света от глобалната криза

Последните данни за глобалната икономика са обнадеждаващи. Това важи преди всичко за американската икономика. Индикаторите свидетелстват, че американският БВП е нарастнал повече, отколкото първоначално се прогнозираше. През второто тримесечие на 2013 година американският БВП е нарастнал с повече от 1,7% и оттогава ускорява своя прираст. За това свидестелстват стабилните продажби на дребно, нарастналото производство и по-ниската безработица. В резултат на това се очаква, че икономиката на САЩ ще постигне прираст от 2,5%.

В Китай главните месечни индикатори сочат, че икономиката няма да навлезе в рецесия. Колкото до Япония нарастването на БВП с 2,8%, макар да не достига 3,8% от началото на годината, все пак показва добър икономически прираст.

Предвид тези данни възниква въпросът, дали глобалната икономика най-после излиза от кризата. Според икономическите наблюдатели вече има основания да се предвижда пречупване на досегашния отрицателен тренд в положителна посока. Въпреки, че стопанството на големите икономически сили показва признаци за растеж, съществуват две главни причини за предпазливост.

Първо, нито в ЕС, нито в Япония показателите не сочат икономически условия за стопанско възстановяване, което да бъде едновременно бързо и продължително. От друга страна, Китай ще избегне “твърдото” икономическо приземяване, но едва ли ще стане важен стимул за глобален икономически прираст. Като резултат от това се очаква нестабилно възстановяване, което да разчита преди всичко на икономическата динамика на Америка.

В еврозоната политиката на крайно затягане на коланите най-после бе прекратена. Бюджетните съкращения вече отпаднаха, като техният показател спадна от 1,5% от БВП до 1% през текущата година. Американската фискална политика все още изсмуква финансовите ресурси на страната. Но най-главната заплаха в САЩ вече отмина, бяха отстранени бюджетните съкращения и увеличението на данъците. Американският федерален резерв води монетарна политика, която прави стопанската конюнктура значително по-предвидима. По аналогичен начин централните банки в другите големи икономики следват американския пример, съобразявайки се с конкретните местни условия.

Трябва да се отбележи специално, че монетарната политика почти навсякъде вече е станала по-предвидима. Разбира се, всички опасности не са и не могат да бъдат преодолени, така че остава възможността за значителни грешки. Все пак, сега тези грешки са много по-малко вероятни.

Добрата макроикономика е важна стъпка напред, но нейното въздействие ще зависи от устойчивостта на финансовата система, разходите на домакинствата и капиталовложенията на компаниите. Ще отбележа, че в САЩ тези фактори сега изглеждат значително по-добри. Имам предвид стабилната основа на жилищното строителство, рязкото намаляване на задлъжнялостта на домакинствата и може би най-важното – сега банките са готови да отпускат заеми.

В другите големи икономики възстановяването отстъпва на това в САЩ, които неведнъж в миналото са играли ролята на икономически локомотив за глобалната икономика.

Трябва обаче да се изтъкне, че в ЕС съществува голяма несигурност. Причината за тази несигурност е неясното бъдеще на европейския банков съюз, което създава дисфунционален кредитен пазар, като страните от южната периферия са силно притиснати от нуждата им да получават заеми.

Икономическото възстановяване на ЕС няма проработи, докато не бъде заздравена кредитната система. В Япония се наблюдава съществен разрив между решимостта на премиера Абе в макроикономиката и крайната му предпазливост в сферата на дерегулацията на стопанството. За Токио е от решаващо значение да стабилизира редица японски сектори – от селското стопанство до здравеопазването, така че икономиката на Япония най-после да се изправи здраво на краката си.

В Китай положението е твърде сложно, защото Пекин трябва да извърши сериозна стопанска трансформация – от икономиката на инвестициите към икономика на потреблението. Това не е невъзможно, като се има предвид огромните финансови ресурси на Китай, които могат да компенсират лошите кредити.

В заключение ще се спра накратко върху икономическото състояние в ЕС. В Евросъюза има очевидни признаци за икономическо съживяване, като главната роля в това отношение се пада на Германия. Но за съжаление икономиките на отделните държави в ЕС, най-вече в южната периферия, са толкова различни по своята производителност, че определено не може да се предвиди дали някога в бъдещето те ще се поизравнят. И то не с Германия, а поне с Франция. С други думи, големият европейски проект си остава в значителна степен въпрос на изравняването на икономическата производителност и заздравянето на държавните финанси.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.