Рестартирането на проекта за е-Правителство може би се „случва“

Вече имаме ресорен зам.министър в МТИТС, имаме и заместник министър председател, ресорно отговорен за проекта за е-Управление. Всички се надяваме, че сме на прага на нов етап от неговото изграждане, който за разлика от направеното през последните четири години ще даде използваеми резултати.

За всички е ясно, че предстои реализацията на много нови проекти. За това има добро финансиране, както по отиващата си Оперативна програма „Административен капацитет”, така и по новата програма „Добро управление”.

Но в момента все още не е ясно точно „Какво ще се прави” и „Как ще се прави”.

Заедно с това е ясно, че ако нещата отново се правят по начина, характерен за изминалите четири години и от хора, подобни на тези от изминалите четири години, някакви резултати от изпълнени проекти ще има, но те отново няма да са използваеми като цяло, тоест отново няма да имаме е-Правителство и основа за преход към изграждане на е-Управление.

Казано по друг начин, очакваме промяна в реализацията на българското е-Правителство. А текущото състояние изисква радикална промяна. През втората половина на 2009г. беше унищожен създадения административен капацитет, който осигуряваше контрола за оперативна съвместимост и въобще за спазване на изискванията на Закона за електронното управление (ЗЕУ). Заедно с това бяха премахнати важни регламенти от нормативната уредба, които касаеха този контрол.

Изводът е само един: Необходима е не просто промяна в работата по е-Правителство, необходимо е пълно рестартиране на работата по него.

Всъщност рестартирането може би вече е започнало

Необходимостта от рестартиране отдавна се чувства. За реализацията на подобен процес са необходими специфични ресурси, които очевидно администрацията не може да осигури. Опит за запълване на този вакуум с необходимите ресурси беше направен още през 2010г. от Федерацията на научно техническите съюзи, със създаването на Сдружение „Технологии за електронно управление”. Работата на сдружението показа, че дори и да се осигурят такива ресурси, те трябва да се институционализират в подходяща форма, за да могат да бъдат използвани ефективно.

Това беше осъзнато в Българска академия на науките и нейният Председател акад. Стефан Воденичаров издигна в началото на настоящата година идеята за създаване на ново звено в структурата на БАН, което да подпомогне усилията на държавата за създаване на е-Управление. Целта беше това звено с научно-приложен характер да осигури липсващата до този момент приемственост и съгласуваност в работата на различни екипи, работещи паралелно и/или последователно по различни теми от целия проект за е-Управление. Заедно с това, звеното трябваше да обедини потенциала на специалисти със знания и опит в изграждане на е-Управление, с оглед решаване на специфични проблеми.

Създаването на лабораторията се забави във връзка с ангажиментите, които акад.С.Воденичаров временно пое в управлението на страната ни. Нейното създаване стана факт в началото на м.Май, като научно звено към Националната лаборатория по компютърна вирусология, под името „Лаборатория по електронно управление”- ЛЕУ.

По това време екипът на министър Роман Василев, отговорен за изграждането на е-Правителство в Служебния кабинет, вече се беше ориентирал в обстановката и беше стигнал до извода, че трябва да се направи по-задълбочен анализ на работата по проекта за е-Правителство. В този анализ трябваше да се постави ударението върху залегналия в основата на проекта за е-Управление модел на понятия, данни и процеси, върху който се изгражда цялата инфраструктура за установяване и поддържане на семантична оперативна съвместимост. Тази задача беше възложена на ЛЕУ и в резултат беше изготвен „Анализ и препоръки за доразвитие на Национален модел на данни и процеси в администрациите”.

Без съмнение екипът на министър Р.Василев направи първата и много важна крачка в процеса на рестартиране на работата по създаване на българското е-Правителство. Дори може да се каже, че това е твърде много за един министър „без портфейл” в едно служебно правителство. Също така трябва да се отбележи, че в малко служебни правителства са извършени дейности, които ще дадат резултат далеч напред във времето, когато мандатът на правителството вече е приключил.

Настоящето правителство също започна работа по проекта за е-Управление

От министерствата дойде информация, че са стартирани дейности по събиране на информация от тях за направеното по е-Правителство и е поискано становище във връзка със съгласуване на „Проект на Закон за електронното управление”. Първите дейности са стандартни за всяко едно ново правителство и не будят интерес, поне за тези които са наясно с текущото състояние на българското е-Правителство.

Не така стоят нещата с предложения за съгласуване „Проект на Закон за електронното управление”. Приемането на тази нова версия на ЗЕУ е от съществено значение за законосъобразното приемане на приключилите, или подлежащи на приключване проекти, финансирани по ОПАК. Абсолютно неясно е, защо законът не беше приет от предишния парламент, за което имаше необходимото мнозинство и политическа подкрепа. По това време работата по е-Правителство в МТИТС се провеждаше непрозрачно и в условията на „пълна капсулация”. Ето защо, вместо отговор на този въпрос се появи нещо като вътрешно административна клюка, а именно че правната дирекция в МТИТС не е одобрила проекта.

Естествено никой няма да търси истинността на сведения, които се класифицират като „клюка”. Но дори и при липса на правна подготовка, ако се хвърли само един бегъл поглед върху предложения текст ще стане ясно, че ако правна дирекция на МТИТС е отхвърлила предложението за нов ЗЕУ, тя е имала пре-достатъчно основания за това.

Още по пълна ще стане картината след запознаване с приложените „Мотиви към проекта на Закон за електронното управление”. Това е доста дълъг текст- около 16 страници, който определено се чете доста мъчително(с отвращением!), особено ако четящият е длъжен да напише становище по посочените мотиви.

Веднага се набива в очи констатацията, че авторите на Мотивите и Предложението за (нов) ЗЕУ не са си направили труда да разберат и да вникнат достатъчно дълбоко, да разберат и да осмислят регламентите на действащия вариант на ЗЕУ. В Мотивите се изказват абсурдни тези и се правят странни изводи, като така се влиза в противоречие с действащи правни норми или с ясни и неоспорими административно управленски технологии.

Трудно се четат Мотивите.

Те изобилстват от формени глупости и ярки прояви на непознаване на тематиката, а може би и на правото.

Но техните авторите още в началото на текста декларират, че „При изготвянето на предложения проект на ЗЕУ са отчетени резултатите от извършения мащабен сравнително-правен анализ...”.

На пишещия настоящия материал се наложи да се запознае с набора от въпроси, с които се събираше информация за този „мащабен сравнително-правен анализ”. Няколко администрации се „бяха видели в чудо” от поставените въпроси за този анализ и се обърнаха за съдействие. От една страна въпросите показваха явно непознаване на материята за е-Правителство, от друга страна повечето от въпросите бяха отправени към адресати, които нямаха нищо общо със същността на поставените въпроси. Казано накратко, с едни и същи въпроси се събираха сведения от институции, които имаха коренно различно отношение към ЗЕУ и проблемите по неговото прилагане. В същия момент, към важни участници в прилагането на ЗЕУ не бяха отправени никакви въпроси.

Още тогава стана ясно, че каквито са въпросите за събиране на информация за бъдещия анализ, такъв ще бъде и анализът, а от там и мотивите за нов ЗЕУ, а в последствие и самият нов ЗЕУ.

В контекста на казаното може само да се приветства инициативата на новия екип на МТИТС. Така той показва, че не отхвърля направеното преди него, макар че има пълното основание просто да скрие и предложението за нов ЗЕУ и Мотивите за него и никого да не занимава с тях.

А предложеният нов ЗЕУ без съмнение ще бъде отхвърлен от правните и ИТ-специалистите на министерствата и другите участващи в съгласуването институции. Така новият екип на МТИТС ще може да започне „на чисто” работа по проекта за е-Правителство, без да бъде спекулативно укоряван за липса на приемственост.

А започването на работа закономерно включва внасяне на промени в действащия ЗЕУ и наредбите към него. За това има достатъчно предпоставки от натрупания опит по прилагането му, а така също и от настъпилите промени във вътрешната и външната среда, с което се променят стари и се появяват нови изисквания към този закон.

А ние с облекчение ще можем да регистрираме този добър положителен знак, че рестартирането на работата по българското е-Правителство наистина започва.

Любомир Благоев

Август, 2013г.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.

Добави ни в предпочитани източници в Google

→