Народното събрание се върна на работа и вчера сутринта (сряда, 4 септември) го посрещнахме, както заслужава. Това е добрата новина. Следват обаче и няколко лоши.
Много полиция, много нещо. Огражденията около сградата на Парламента си бяха обичайните (не че и това е съвсем редно), но имаше огромен полицейски кордон, заградил доста голямо пространство, особено откъм улиците Московска, Дунав, Врабча, Раковски и всички пресечки на Раковски чак до стълбичките Малко Търново. Да се чуди човек кой блокира центъра на София – протестиращите или всъщност полицията. Това, естествено, е напълно неприемливо, нередно и направо незаконно. Заради единия комфорт на не особено обичаните ни народни представители човек не може нито спокойно да изрази недоволството си, нито свободно да иде на работа из заградения район. Изключително безобразие, за което трябва да се уведоми общината. Не че там не знаят за какво става дума... По-нормалните полицаи от СДВР направо свиваха рамене и се извиняваха с безобразните заповеди, които получават.
Отделно от това, разбира се, полицията пропускаше през кордона си само стотината заблудени елемента, които са били домъкнати на т. нар. „контрапротест“. Няма нужда да се повтаря що за поведение е това. Аман от номерата на Цветлин Йовчев, Станишев, Местан и компания.
Много гербер, много нещо. Нормално е обикновените привърженици на ГЕРБ също да идват на площада. Не е като няма срещу какво да се протестира. Но определено не е нормално да има организирани групички ослушващи се протестиращи със скъпи плакати и еднакви знамена, които треперят за безценната си Тиква. Хубаво е да се знае, че малко по-интелигентните хора протестират не само срещу сега управляващата гнусна коалиция, а и срещу цялото 42-о Народно събрание в миризливия му блясък.
Все пак е хубаво, че още от сутринта се събраха повече хора от обикновено като за такъв час, че протестът изкара цял ден, че вече на повечко хора им е писнало от мирни залъгалки, че имаше протестиращи от цялата страна, че беше енергично и че вечерта шествието си беше голямо, както в най-добрите дни през юни и юли, както и че през август нямаше прекъсване. Сиреч – не, каквото и да разправят разни лъжци, протестът определено не отслабва.
А и нашите любимци в Парламента няма да закъснеят да ни сервират нови и нови поводи за недоволство. Времето, цинизмът и грешките на управляващите само ще засилват присъствието по площадите тази есен.