Корпорации, а не личности

Често срещана грешка сред хората е да възприемат, че всяко правило или наредба, които ги управляват, попадат в една категория "Закон". Но има много други закони, които хората спазват, без да осъзнават, че не се отнасят до тях. Друго погрешно схващане е, че конституцията дава нашите права. Конституцията не прави нищо повече от това да опише правата, които вече имаме. Ние се раждаме с неотменими права, дарени от нашия Създател. Те не са ни дадени и не могат да ни бъдат отнети. Единственото, което може човек да направи с правата е да избере дали да ги упражнява или не. Морския закон е това, което е известно като закон на водата. Той е заместен от граждански закон, и се отнася само за тези, които по желание са се обвързали с него. В същността си, морския закон е главно частен международен закон, управляващ отношенията между частни лица, които привеждат в действие океанските плавателни съдове.
Нека погледнем как и защо закон, който е измислен за управление на корпорации, бизнес и плавателни съдове, е наложил правилата си над истинските човешки същества. Това е постигнато чрез магическо обръщане на думите. Една перверзия на словото е направила така, че да убеди хората по света, че тези алтернативни закони се отнасят до тях.
Едно от преобладаващите вярвания в модерната култура е, че лицензите, разрешенията, регистрации и други форми на документация, са необходими, за да се управлява моторно превозно средство, да се използват обществените пътища, да се строят сгради и домове, да се предприемат частни стопански инициативи и много други.

Тъжното е, че тези вярвания са базирани на малко или никакво проучване и са лъжливи.
Тази система от вярвания се увековечила чрез Морския закон. Тази законодателна система първоначално била създадена да регулира кораби, акостиращи в чужди пристанища, за внасянето или изнасянето на стоки и суровини. Това се отнася за банкови и търговски дела, не за граждански. Когато даден продукт се сваля от кораба в чужда земя, тази страна поема отговорност за продукта и го описва чрез сертификат. Този сертификат маркира като рождена, датата на влизане на продукта под опека на съответната страна. Помислете защо на първо място, се налага изискване, това да има рожден сертификат.
Речника на Барън за банкови термини, дава определение за сертификат: като документ, който установява правото на собственост. Тогава разбираме, че всеки който има рожден сертификат, се определя като притежаван. Притежаван от Кого? Хората са използвани като допълнителна гаранция пред другите нации, тъй като САЩ са в банкрут. САЩ обявяват банкрут на 9-ти март 1933, и от този момент започват да взимат заеми от частна, неправителствена обединена корпорация, наричана "Федерален Резерв". Без пари, с които да изплаща заемите, САЩ започва да използва гражданите си като гаранция.
Всички удостоверения за раждане и брак са буквално стокови разписки. Просто погледнете приликите между стоковите разписки и удостоверенията за раждане. И двата документа имат дата на издаване, сериен номер, регистрационен номер или номер на разписката, описание на продукта, и оторизиран информатор, който да извести съответната правителствена агенция.
При цялата тази лесно достъпна информация, повечето хора не са наясно с участието си в Морския Закон.
Всичко това става възможно чрез манипулация на словото. Този Морски Закон превръща значението на думата "Лице" от естествен жив човек, в корпорация. Шофьорски книжки, регистрации на превозни средства, автомобилни застраховки, разрешителни за строителство, разрешителни за оръжие, разрешителни за работа, данъчни декларации, удостоверения за раждане и смърт, фишове от пътна полиция, и много други видове документи, за които се е повярвало, че са абсолютно необходими, и единствено приложими за хора или корпорации.
С подписването на такъв правен документ, индиректно се отказваш от конституционните си права и принизяваш статуса си до такъв на корпорация, която се създава точно със същото име като твоето.
Единственият начин да разделиш истинско си име от това на корпорацията е да обърнеш внимание на това, че името на корпорацията е написано само с главни букви.
Това е познато като Capitis Deminutio Maxima. Може да видиш, че шофьорската ти книжка, удостоверението за раждане, документите ти за социално осигуряване, застраховките и други, използват само главни букви, за да представят легално корпорацията с твое име, не теб.
Корпорацията е позната като юридическо лице, докато ти, като човешко същество, си реална личност. Тази заблуда става още по-голяма, когато се отнесе към съдилищата, в които отиваме. Когато се появите в съда, може да забележите че има места за свидетелите, зад дървена ограда или бариера. Ответникът трябва да премине по пътеката, до другата страна на бариерата, където седят ищецът и съдията.
Този акт символизира качването на кораб. В този момент, нещата могат да се разглеждат под Морския Закон. Съдията, действащ като капитан или банкер, е отговорен за уреждане на сметките между двете страни. Поради тази причина, всяко съдебно дело е обвързано с парична стойност. Делата се отнасят само за банкови и търговски спорове.
Щом като сметката е платена, случаят се приключва. За избягване съдебно дело под морския закон, който не защитава твоите права, трябва да не си съгласен да се представяш като юридическо лице. Това става, като заявиш, че си реален човек.
Ти нямаш лично или фамилно име, защото те означават заглавие на корпорация. В едно съдебно дело, може да заявиш, съдът да положи клетва за встъпване в длъжност в твоя чест. Всеки съдия трябва да положи клетва за встъпване в длъжност, за да може да практикува. Така че трябва да подчертаеш на съда и съдебните заседатели, че съдията действа като съдия, а не като банкер.
Помни, че си истинско човешко същество на Земята. Ти не си управляван от нищо друго, освен от твоето съзнание. Законите са създадени вътре в общество. Обществото, създало законите, които се прилагат днес, е наречено законово общество.
И все пак, най-красивото в тази пълна заблуда е фактът, че ние не сме част от това законово общество, така, че неговите закони не важат за нас.
Съдии, адвокати, съдебни изпълнители са цяло едно общество. В рамките на това общество те са си създали техен собствен език, който измамно много прилича на английски.
Те имат разни нещица, като постановления и наредби, които изглеждат като закони, но всъщност се отнасят само за тези, които са от тяхното общество. Това означава главно, че пътните нарушения, изискванията за минимална възраст, и всичко с изключение на щетите, нанесени над друга личност и нейната собственост, реално не се прилага към истинския човек. Законите се отнасят само за тези, които са вътре в законовото общество.
Играта, която се разиграва, е една илюзия. Можеш да избереш просто да си отвориш очите и да изискаш свободата, с която си роден, ограничена не от друго, а от рамката в твоето въображение.
Това са само няколко примера, в уверение на това, че правата ти са защитени. За сега най-важният начин за защита срещу тази заблуда е да си наясно относно извращенията на езика, и също да си абсолютно наясно как формираш своите убеждения и понятия.
„В религията и политиката, вярванията и убежденията на хората в повечето случаи се приемат от "втора ръка", без да се поставят под въпрос, и са от авторитети, които също не са проучвали същината на въпроса, а са го приели също "втора ръка", от други като тях, чието мнение по въпроса не струва и конска пръдня”.
Марк Твен
Всички форми на извращение на езика дават огледално отражение в микрокосмоса на психиката. "И проблемът, който виждам пред човечеството днес е, че ние наистина вече не познаваме себе си.
Имаме работата си от 9:00 до 17:00, имаме къщите си, децата, сметките, телевизията, хобитата, нещата, които движим всеки ден, и накрая започваме да вярваме, че това е, което сме. Но знаеш ли, кои сме ние, извън професиите, извън статуса на "Майка" или "Баща", "Вярващ" или "Атеист", "Републиканец" или "Демократ", "Черен" или "Бял", "Мъж" или "Жена", кои сме ние?
Кои сме, дълбоко в себе си? Не знаем, защото всеки път, когато чуем някой отговор за себе си, който не желаем да възприемем, ние го отхвърляме. Ще го отхвърлим и ще го проектираме върху някой друг, и ще го съдим заради това.
Това е потискане и виждаме какво може да ни причини потискането на индивидуално ниво, а какво остава за едно колективно ниво, за Човечеството? Какво се случва, когато всички хора в света отказват да видят истинската си същност?