Предстои ли крах на световната икономика?

Глобалната икономика вече 5 години се намира в криза и очевидно ситуацията не може да бъде контролирана. Затова свидетелствуват тревожната обстановка в страните от Европа, както и в Средиземноморския регион. Събитията в Сирия допълнително потвърждават нестабилността на привидния икономически покой. Във връзка с това основтелно възниква въпросът защо властите в САЩ, Великобритания и другите западни държави са така уверени в своето “светло бъдеще”.
Някои политически наблюдатели са убедени, че целта на световния елит е да се върне глобалната икономика към състоянието си от преди 2008 година, именно когато темповете на икономически прираст рязко спаднаха, а същевременно управляващите се стремяха да запазят в своите ръце почти всички капитали. Но именно  това неестествено състояние на глобалната икономика предизвика кризисната вълна.
Проблемът е в това, че глобалната криза е система от взаимносвързани кризисни процеси, които могат да бъдат преодолени само с помощта на приемане на нови системни решения във всички сфери, където съществуват сериозни проблеми. Икономическата криза е само върха на айсберга.  Преди няколко години започна процес на намаляване на популярността на основните положения на капитализма. И то на съвременния капитализъм. Това бе предизвикано от дългосрочните структурни промени. Следствие на това започна да намалява влиянието на САЩ – цитаделата на глобализиращия се капитализъм. Малко след това глобалната икономика навлезе в етап на стагнация. Като резултат от тези глобални промени бе срината “диктатурата” на западните държави, а развиващите се страни започанаха здраво да се изправят на краката си. Еднополюсният свят престана да бъде такъв и постепенно бе заменен от многополярен свят. Неолибералните идеи в икономиката, включително основаният на тях Вашингтонски консенсус показаха своята пълна несъстоятелност.
Подобна ситуация се разви в САЩ, Европа и Япония. Проблемното сътояние бе задълбочено от капиталистическият елит, който стовари всички тежести на глобалната криза върху гърба на своите граждани.  Бяха въведени такива мерки, като  намаляване на пособията, нарастване на данъците и отмяна на голяма част от социалните помощи и облекчения. Всичко това заедно предизвика социалната криза. Неин израз станаха масовите протести на гражданите на Запада.
Тези нови проблеми отразяват политико-икономическото късогледство на управляващите, които се опитаха да интерпретират глобалната криза като “технически необходима”. С други думи, управляващият елит окачестви глобалната криза като единствения път напред за излизане от тежкото икономическо и социално положение. Всичко това бе направено със цел да се защити и запази съществуващото статукво. Нищо обаче не бе направено, за да бъдат защитени и подпомогнати най-уязвимите слоеве от граждаството. Направеното от властите бе да бъде запазена властта и богатството на банките, както и на финансовия капитал като цяло.
Сега оптимистите твърдят, че изкуственото напомпване на икономиката с финасов  ресурс, както и пряката подръжка на банките  щели да помогнат на глобалната икономика да се върне към “нормалното си състояние”.  Не трябва да се забравя обаче, че нормалното състояние не бе нищо друго, освен удобен статут за елита, който държеше в ръцете си целия глобален капитал. Именно това “нормално състояние” предизвика тежка и жестока глобална криза. В разбирането и убеждението на гражданите това абсолютно не се покрива с онова, което се правеше в света до настъпването на глобалната криза. До тогава положението се отличаваше със свръхпечалби, непрестанна концентрация на богатството и пренебрежително отношение към екологията.
И така, защо Централаната Европейска Банка и Федералният резерв на САЩ теглят света в обратна посока. Фасадните мерки на Запада преследват една цел – да стимурлират икономическия прираст и да предотвратят новия крах на финансовата и банкова системи. Но това се прави само като средство да бъдат избегнати необходимите радикални реформи. Казано накратко, Западът се страхува, че ако не успее  да задържи всички ресурси в своте ръце, някой друг вероятно ще поеме управлението. Жалкото е само, че в тази борба за място под слънцето съвсем са забравени обикновените граждани, които едва свързват двата края.