За тока и газта

   Когато през зимата стихийните бунтове бяха по милиционерски тикани от уплашените управляващи към държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) и електро-разпределителните предприятия (ЕРП), медиите в Чехия скочиха да защитават държавната си компания ЧЕЗ: че не тя краде от българските граждани, а те от нея. Което си е чиста истина, като се имат предвид масовите социалистически навици на значителна част от родните граждани (не само цигани, но и българи) да крадат ток чрез различни хватки, в т. ч. и чрез преправяния в показанията на електромерите. Разбира се, това е следствие от липсата на правоохранителна система в страната, но не това е тема на настоящото обсъждане. Споменаваме го, за да илюстрираме важността на кражбите от монополните доставчици, водещи зимно време до падане на правителствата като круши.

   Неясни перспективи пред големите енергийни проекти, неясни корекции на сметките за ток, неясни енергийни лобисти в политическите централи, респективно в държавните институции – неяснота цари в най-важния икономически сектор – енергетиката, която в България винаги е била зависима от вноса. Тази зависимост обаче, ако е на 75 процента естествена и благодарение на природни недоимъци, то на 100 процента е в ръцете на енергийната мафия, тоест на посредниците между вносителите и българските управници.

   Какво се случва при това положение с най-масовия енергоносител – тока? Наивно заекващият енергиен министър обещава още да намалява цената му, главно чрез ограничаване на ДКЕВР и притискане на ЕРП-етата. Видно от подготвения проектозакон. Според който комисията ще има право да променя цените на тока най-много веднъж на три месеца (нещо общо взето безсмислено, след като досега го правеше на шест), а електро-разпределителните оператори ще могат да спират тока на битовите клиенти, само когато последните не са си плащали сметката повече от два месеца или дължимата сума надвишава половината от минималната работна заплата (която в момента е 310 лева). Дори и да са налице тези условия обаче, ЕРП-то няма да може да преустанови снабдяването с електроенергия в ден, предшестващ почивен ден или официален празник. Пускането на тока пък ще става безплатно 8 часа след подаване на искане за това.

   Всеизвестно е, че у нас битовият ток е най-евтиният в Европа. Така че формалното намаляване на битовите сметки си е чист популизъм. Защото в случая става дума просто за скриване (прехвърляне, отлагане) на разходите посредством сметките на небитовите потребители. На които са натресени всички съпътстващи енерго-разходи – и задължителното изкупуване по високи цени на енергията от възобновяемите енергийни източници (ВЕИ), и цените, с които сме се набутали чрез дългосрочните договори на Иван Костов с Мариците 1 и 3. Вследствие на което електроенергията за стопанска и обществена дейност, която ЧЕЗ продава, вече е с 43 % над тази, която плащат битовите потребители. И в резултат на това индустрията потребява все по-малко електроенергия. Тъй като плаща втората най-висока цена след Чехия, а разходите й са с 8 % над тези в Германия. Ще кажете, така им се пада на мръсните бизнесмени. Само че това не се отнася до мафията, овладяла монополните дейности, а до последните вагони от икономическия влак, които най-напред изпадат от композицията, когато се вземат острите и опасни завои. Та, всичко, в крайна сметка, се пише на гърба на работниците, малкия и среден бизнес.

   Ето и показателен пример за това: производството на електроенергия в България е силно зависимо от добива на местни (нискокалорични) въглища, като към настоящия момент около 42 % от общо произведената в страната електроенергия използва като енергиен източник местни въглища, а за последните десетина години този дял остава относително стабилен. Ще продължи ли да бъде така обаче, ако продължи спадът на потребление на електроенергия? По-скоро не, според последните справки от миннодобивните предприятия, които около гибелта на двамата миньори в мина „Ораново” се оказа, че работели колкото за хляб и салам.

   Прочее, непазарното и дискриминационно кръстосано субсидиране на цената за бита за сметка на увеличение на цената за бизнеса продължава. Като така натоварваме икономиката с твърде високи допълнителни разходи. А резултатът е повишение на цените на продукцията за вътрешния пазар, което се прехвърля върху потребителя, и намаление на конкурентоспособността на продукцията за износ, което се отразява негативно на търговския баланс и води до загуба на работни места.

   От друга страна, административното намаляване на цената на “зелената” енергия с 40 на сто е също икономически дълбоко недалновидно. България тепърва ще бъде въвлечена в съдебни процеси, които освен до финансови загуби ще доведат до ново сриване на образа на страната като инвестиционна дестинация. Като тук, според председателя на Българската фотоволтаична асоциация Никола Газдов, най-важното нещо, водещо до сътресения в електроенергийната ни система (лутаща се от недостиг през 2010 до свръхпроизводство през 2013 година), е затъмнението до пълна непрозрачност на сектора. Който се нуждае, освен от прозрачност, още и от конкурентоспособност, и законност. Иначе, към днешна дата в страната има инсталирани около 690 МВт вятърни и около 1015 МВт фотоволтаични мощности, осигурили 20 хил. работни места, съобщава Газдов. А в битовите сметки до края на юли от всеки 100 лева само 7 са били за ВЕИ-сектора.

   Що се отнася въобще до проблемите в енергетиката, според председателя на Стопанската камара Божидар Данев (доносник), те могат да се решат по следния начин: държавата да изкупи правата по договорите или собствеността на ТЕЦ “Марица” 1 и 3, както и на централите за зелена енергия и след като “санира” енергийните гиганти, да ги продаде на частния бизнес при нови договорни условия. Щото така превили във Великобритания и САЩ. Макар Данев прекрасно да разбира как у нас правим тези неща, където държавата „санира” държавните предприятия и като ги ликвидира, ги подарява, примерно, на него.

   И така, по жицата, стигаме до краставицата – АЕЦ „Белене”, която за соросоидите Огнян Минчев и Красен Станчев е троянският кон на Москва. „Белене” обаче не трябва да се строи, не защото е кон или магаре на Москва, а защото е излишна за българската икономика. И като с всяко излишно нещо, с проекта няма да се ангажира нито един честен частен инвеститор. А ще трябва пак държавата да се загроби, само и само да има откъде да се краде яко и безнаказано и в близките поне 15-20 години. Най-вече от страна на БСП, чиито жокер Орешарски затова има-няма и току пусне по някой масал в полза на централата. Та, ако не е съпротивата на ДПС (която може да е ден до пладне), социалистите и болшевиците от „Атака” вече да са я почнали тази централа.

   Толкова за тока. Що се отнася до газта, в началото на лятото от Виена дойде благата вест, че консорциумът „Шах Дениз II”, който експлоатира голямото газово находище в Азербайджан, е отхвърлил газопровода „Набуко Запад” като маршрут за пренос на азербайджански газ към Европа.

   Така че не ни остава нищо друго, освен да се надяваме на „Южен поток”. И той е московски кон, но подкрепата за него е сравнително висока не само в България. И макар доверието в организациите, участващи в проекта да е сравнително ниско, това ще реши газовите ни проблеми, както и тези в Сърбия, Унгария, Словения и Италия.

   Тук в скоби трябва да отбележим, че по повод изграждането на "Южен поток" в България са били анкетирани 500 души, 68 процента от които подкрепят проекта и само 5 % са категорично против. Проучването сред другите заинтересовани страни пък показва, че Българският енергиен холдинг (БЕХ), като страна по договора за реализация и експлоатация на проекта, се вижда като хаотична организация, която не винаги е сигурна в посоката, в която се движи, като някои от анкетираните го разглеждат и като податлив на корупция.

   В заключение, отново ще натъртим, че благодарение добива на шистов газ, в момента в САЩ се извършва истинска газова революция. А по този начин можем да си решим енергийните проблеми и ние – чрез добив на шистов газ в Добруджа. След което може да разсъждаваме и върху газова електроцентрала (ГЕЦ) в Белене. Нужно е само да се справим с комунистическите набези на колцината зелени около Орлов мост. От които зелени в неделя цял свят видя как в Германия се разхвърча пух и перушина.