Загубихме ли мача, или само изоставаме на полувремето ?

Гледах мача от Шампионската Лига с един приятел тази вечер, за това заглавието е с футболна терминология. Та този приятел, ми сподели, че е решил да се опита, да емигрира в щатите, за да даде бъдеще на децата си и да живее по-добре.
Позната история - нали. На кой ли от нас, не му се е случвало да проведе такъв разговор през тези много години на идиотски и криминален преход с някой близък, на който му е писнало или пък е започнал да мечтае ?
От една страна ми стана мъчно, че още един човек, за когото смятах че е корав и силен и дава вид, че не му пука много-много от това, което се случва, а намира начин да лавира във всяка обстановка и така да съумее да "стои над водата" се е предал. Че вдига гълъбите, хващайки самолета подобно на удавник, който се вкопчва в поредната сламка или в най-евтината дъвка и се впуска в нова авантюра.
Дадох си сметка обаче, че доводите му са разумни и ми звучат доста близки. Дразнят ни същите неща, имаме сходно битие и подобни проблеми. Само, че аз нямам куража да кандидатствам нито за Зелена Карта,нито дори и да помисля, как би се стекъл живота ми там след Голямата Вода и какво бих могъл да аз правя в Щатите, за да се доближа поне малко до "American dream"
Да не би пък не той, а аз да съм се предал ?
От друга страна се зарадвах за него, че все пак има план и гледа напред и то в  хоризонт от 20 години поне, също така и е отговорен не само за себе си, а за децата си преди всичко, т.е. целта на упражнението е благородна и богуугодна. А те, рано или късно нещата си идват на мястото и доброто побеждава, поне така пише в книгите и ни учеха в училище ... дум спиро сперо 
При нормалните хора, а въпросния човек, определено е такъв, всяко действие, усещане, възприятие или мисъл се съпътства от известен емоционален пълнеж. В обратния случай, този пълнеж или изчезва или силно се минималириза, и така е налице отчуждението и охлаждането спрямо близките хора. 
Казано другояче, щом те грижа за другите, преди теб, значи ще го бъде, ще стане, ще се получи ! Както мача има две полувремена, така и живота има, даже и продължения, за това е важно да не спираш да се "раздваш на терена", и дори съдията(в ролята на съдбата) да "се подиграе с труда на момчетата", не трябва да забравяш, че си излязъл за победа.