Бъдещето на Русия и нейната световна роля

Неотдавна във Валдай край Москва се състоя срещата на изтъкнати експерти по въпросите на Русия от целия свят. Темата на международната среща бе изключително интересна – Руската идентичност. По своята дълбочина и обхват тази тема се отличаваше от темите на всички предишни срещи, посветени на Русия.
Щом Русия играе и ще продължи да играе световна роля, роля която тя безспорно заслужава, несъмнено е от голяма важност да се видят и анализират нейните главни ценности. Защото тези ценности ще определят посоката на нейното развитие и нейните международни позиции.
На последната среща във Валдай в центъра на вниманието бе президентът Путин, който се представи в нов образ – уверен в себе си, естествен, добре подготвен и вкрайна сметка завоювал симпатиите на международната аудитория.
Важността на срещата не се определя от ораторските умения на Путин, нито от критично настроените към Кремъл чуждестранни участници, а от радикално новите идеи за Русия и за нейното бъдеще, които руският президент изложи.
Първата идея бе, че без Русия светът би бил непълен и определено едностранчив. Защото цялото внимание на световните политици и медии ще бъде съсредоточено върху САЩ и догонващия ги по БВП Китай.
Според президента Путин, въпреки сегашните сериозни слабости на Русия – реални и предполагаеми, страната има не само способността, но и историческата предопределеност и съдба, да бъде балансьор, посредник и инициатор на световни събития. Впрочем, най-новото потвърждение на тази идея дойде от инициативата на Москва по тежкия проблем със сирийското химическо оръжие. Наред с другото, инициативата на Москва даде възможност на американския президент да запази лице и да отмени планирания военен удар срещу Сирия.
Втората ключова идея, изложена от Путин, е свързана с руската опозиция. Руският президент заяви, че свободния достъп на Запада до руската опозиция, в качеството й на политически конкурент, ще продължи да бъде основен курс на руското ръководство. Същевременно, признанието на легитимната опозиция означава, че Путин не представлява интересите на цялото руско общество. Неговото признание означава, че политическата реалност в Русия е такава, при която Путин се явява президент на мнозинството от руската нация, поне засега. Но изложената от руския президент идея, по принцип трябва да осигури политически плурализъм от страна на Москва.
Третата важна идея на Путин е в това, че европейските и въобще западните ценности не е задължително да бъдат модел и образец и за Русия. С други думи, Евросъюзът и САЩ, както впрочем и Китай, следва да възприемат Русия такава, каквато е на практика, а не такава, каквато “трябва да бъде”. Според мен, тази постановка на Путин би била здрава основа на една реалистична политика спрямо Русия, както от страна на САЩ и ЕС, така и на Китай.
В заключение ще посоча, че изложените по-горе тези на Путин, би следвало да накарат света, по-специално САЩ и ЕС, сериозно да обсъдят и осмислят отношенията си с руските партньори. Мисля, че това би било и добра основа за взаимно договаряне и разбирателство.