Сирачетата на България

Напоследък все по-често чувам призива, ако не ми харесва в България да емигрирам! Още по-лошото е, че го чувам отправен към хора, които отстояват някаква гражданска позиция и имат собствено мнение. Та по този въпрос нека отхвърлим няколко точки:

1.  1. Това е моята страна. Ако исках да емигрирам, вече да съм го направила. Няма да позволя на някой да ми казва на мен или на който и да е българин да се маха. В този случай май имам конфликт на интереси! Нали народните представители (за това се казват така) представляват мен и всички останали. Призив да се махам е грубо нарушаване не само на техните задължения, но и на моите конституционни права, но тъй като Конституционен съд в България вече няма, нямам към кого да се обърна за помощ.

2. 2. Защо, мили мои, искате да изгоните онези, които имат гражданско съзнание? Че не са удобни, е ясно, но едва ли само това е причината. Вие вече ги „омаскарявате“, причислявайки ги към този и онзи. Интересно ми е да разбера каква е другата причина.
3. Дава ли си някой от тези, които отправят такива призиви, че ако всички, които не сме доволни си тръгнем, държавата ще фалира за около два до три месеца? Всички, които познавам и са против това правителство, са сериозни данъкоплатци. И от тези пари, драги мои, вие се храните. И от тези пари крадете… От тези пари децата ви учат в западни университети, в които не им казват да си ходят, а ги учат да имат позиция, после вие ги донаучавате да…. е вие си знаете.

И така, какво излиза? Ние си плащаме за всичко – за здравето, за охраната, за децата, за управлението, и накрая какво получаваме? Еднопосочен билет за „топлите страни“.

Е, за ваше най-голямо разочарование ние няма да си ходим! Вече въпросът не е КОЙ?, а ДОКОГА? Е, скъпи мои, докога? Докога ще сме децата на тази държава, а тя ще се държи с нас като с мащеха? Докога ще издържаме майка си, а тя ще ни рита извън прегръдките си, защото искаме не само да плащаме, а да мислим? Докога вие като наш пастрок ще ни гоните от бащините къщи, за да можете после да ги харизате на някой, който не е сложил там и камъче? Докога ще сме деца, които си искат майката, а вие на сила ще ни делите от нея? Докога ще унижавате бабите и дядовците ни, които са умирали за тази наша майка? Отговорът на този въпрос е много простичък: докато има хора в управлението, които смятат, че Васил Левски е престъпник, а Вазов – твърде неудобен! И най-лошото е, че докато ви има вас като наш пастрок, няма да я има нито майка България, нито нас – нейните деца. И вероятно последното изречение е отговорът на втория ми въпрос! Ако ни няма нас, ще ви има вас…. макар и за много кратко, а България – ами нея няма да я има повече, защото когато майката загуби децата си, тя копнее само за едно… ЗАБРАВА!