Лицата на руския национализъм

Тези дни в Русия се случи едно знаково събитие. Млад руснак беше убит от азербайджанец, в резултат на което се надигна мощна антиимигрантска вълна. Хиляди хора в Москва взеха участие в ежегодното шествие на протест срещу присъствието в Русия на граждани от бившите съветски републики. Подобни акции се състояха и в Санкт Петербург, а и в сибирския голям град Красноярск.
Излезлите на улицата партии представляват по-скоро смесица от малки групи, отколкото истинска екстремистка партия. Това съзвездие от неголеми политически обединения въобще не е  представено в Думата – руския парламент. Тази нациналистическа прослойка се отличава с голяма разнородност в идеологически план: неонацисти с емблемите на СС, скинхедовете и тези, които защитават по-консервативен национализъм в лицето на монархията, или православието. Участниците в демострациите поискаха въвеждането на визов режим за имигрантите от бившите съветски републики от Централна Азия и Кавказ. Кметът на Москва Сергей Собянин, който е съпартиец на Путин, вече се изказа благоксклонно за това предложение.
Руският национализъм обхваща цялата политическа палитра на Русия.  С други думи той не е лице само на ултрадесните, което се вижда и в изявленията на ултралевите. Лидерът на руските комунисти Зюганов зае открито националистически позиции. Като цяло, тези настроения са присъщи на 95% от избирателите. Известинят лидер на опозицията Навални е националист, Путин също е националист, всички видни руски лидери са националисти, както и по-голямата чааст от техния електорат.
Днес Алексей Навални е най-известният националист на Русия. Неговите позиции силно се укрепиха след като зае второ място на септемврийските избори за кмет на Москва. По думите на Навални националистите в Русия са напълно нормални хора. По въпросите на имиграцията той се придържа към позициите на Марин Льо Пен.
Лидерът на движението “Руснаците” националиста Демушкин размахваше по време на демонстрациите плакат с надписи “Днес джамия, утре джихат”.
Действително, както се вижда от проведения преди септемврийските избори в Москва сондаж от центъра Левада, повече от половината от избирателите са разтревожени на първо място от проблемите на имиграцията. Недоверието към чужденците е широко разпространено в цяла Русия. Като доказателство за това е фактът за избухналите масови безредици след убийството на младия руснак от един азербайджанец в московския район Бирюлево. А в последствие московската полиция започна масови операции срещу имигрантите и задържа близо хиляда души.
Един от видните националисти е Жириновски, който е и популист, но така или иначе не пресича границата на “разумното”.  На Пушкинския площад се състоя демострация на неговата либерално-демократическа партия. Жириновски е политик от еврейско потекло, който много добре е проучил тюркските езици и добре познава историята на централно азиатските републики. През 90-те години на миналия век, на вълната на т.нар. демократизация след разпадането на СССР, той оглави Либерално-демократическата партия с нейната екстремиистка програма. Въпреки това, зад неговите остри изявления се крие политическа сметка. Именно Жириновски държи под контрол руските ултрадесни. Умението на някои чужди наблюдатели, Владимир Жириновски въплъщава в себе си тези националисти, с които “може да се работи”. Освен това, той е един вид комедиант, има безспорен ораторски талант и умее на управлява тълпата.
Задава се въпроса: играе ли предентът Путин на националистическата струна? Анализаторите и критиците на Кремъл отдавна упрекват Путин, че той подсктрекава нациналистическите настроения в обществото, за да укрепи собствения си авторитет. Направи впечатление, че Путин по време на изложбата посветена на последната царска династия Романови се появи придружаван от руския патриарх на православната църква Кирил. С други думи изглежда, че Путин играе на струната на руския национализъм. Но Путин няма ясна позиция. Днес той защитава образа на велика Русия, а утре може да заяви, че тя е мултиетническа и мултирелигиозна страна, която трябва да бъде спасена.