Болшевизирана демокрация

С утвърждаване на про-правителствените протести отпадат всякакви съмнения, че целта на “прехода към демокрация” е била не демокрацията, а болшевизация на демокрацията. Не, че досега това не се забелязваше, но връщането към сатанинското “откритие” на болшевизма – проправителствените митинги за заклеймяване “враговете на народната демокрация” e точно днес – 16. XI. 2013. И, тази дата с голяма вероятност може да се превърне в още по-злополучно начало от “великия” 9.IX.1944, след който България уж доброволно тръгна към небитието, преследвайки и унищожавайки организирано, методично, “законно” и институционално всеки свят спомен и чувство към себе си, въздигайки в святост терора и насилието срещу идеята за независима и демократична българска държава.

Днешният безпрецедентен за “демократичната” ни история проправителствен митинг ни дава ярък повод да погледнем както посоката на тенденцията, която той очертава, така и да идентифицираме поне измеренията на доктрината, прокарваща тази тенденция във времето. И най-важното – да покаже защо въпреки настойчиво заявяваното желание, целокупното българско народонаселение се проваля толкова неизбежно в опита да си спаси държавата.

Отговорът не е сложен, но да извлечем полезни поуки от него, първо трябва да бъдем честни и да си признаем, че като народ в последните десетилетия се показахме безсилни да контролираме съдбата си. А това безсилие не е резултат от друго, освен от “разбирания” за демокрацията, които отприщват съответното противодействие срещу всеки опит за промяна по същество.

Естествено, едно от най-необходимите за провала ни разбирания е, че самата демокрация не допуска решаване на съответните проблеми, и неслучайно това е любимият лайтмотив на всички, които със зъби и нокти отстояват, че демокрацията е морално безразлична, а нейна същност е търпимостта към всичко извратено, цинично, престъпно и вулгарно.

Естествено, върху тази платформа всеки негодяй и престъпник може нахално да претендира, че е морален патриот, защото не е гей, евреин, турчин, бивш комунист или пожарникар. Естествено, за решеният да се възползва от тази платформа е без значение дали самият той в действителност не е гей, евреин, турчин, бивш комунист или пожарникар, докато се самоизтъква със заклеймяването им. Превантивното приравняване: “Всички са маскари” пък е идеалният параван за съвместяване на нелицеприятното лично минало с наглата лична претенция, че престъпникът се “бори” против “престъпниците”, нарочени за гейове, еврейски или турски подлоги, бивши комунисти и прочие и прочие.

Произтичащите от горната платформа конкретни претексти, под които истински мерзавци понякога успяват да заблудят почтени хора, че извратените им превъплъщения са морално мотивирани, са много и могат да бъдат изложени и анализирани в цели томове. Тук искам да посоча само необходимостта им за достигане до болшевишкото явление “проправителствен митинг”, зародило се у нас в условията на съветска военна окупация и свиреп червен терор, когато посещаването на тези митинги е било животоспасяващо за много хора, заплашвани с убийство.

В рамките на ясно очертаващата се доктрина за болшевизиране на демокрацията, днешното възобновяване на тези митинги е поредната логична стъпка в посока на превръщането им от вносно съветско в родно българско явление. При настоящ “успех”, след време това болшевишко по произход и същност явление ще бъде сочено като поредно доказателство за генетична българска несъвместимост с демокрацията, донесла просперитет и щастие на много други народи.

А правителство, което се нуждае от проправителствени митинги за да удържи властта, няма нищо общо нито с идеята за управлението като договореност и диалог по регламентирани правила и общоприети морални ценности, нито с отговорността на управляващите пред управляваните. И е нищо друго, освен път към подмяна на почти унищожената от болшевизма правова система у нас и утвърждаване на болшевишките практики за правене на политика чрез противопоставяне на групи хора, култури, религии и държави.

Не подлежи на съмнение отсега и това, че с днешния митинг идеолозите на болшевизираната демокрация полагат началото и на безкрайни деморализиращи препирни кои са по-големи болшевици – те, или опонентите им. Което е само разновидност на безотказната до момента платформа “Всички са маскари” предвидливо монтирана и настроена да изхвърля всяка разумна алтернатива на безумно престъпното статукво. А деморализацията е най-сигурния път към ликвидация.