Остават ли САЩ единствената суперсила в света

 Напоследък на Запад много се коментира относителното отстъпление на САЩ, като единствената световна суперсила. Като аргументи се посочват непреодолимото разделение между демократи и републиканци в американкия Конгрес, блокирането на работата на правителството в продължение на повече от половин месец, както и много бавните темпове на икономически прираст. Посочва се също шпинския скандал около Националната служба за сигурност във връзка с бягството на нейния агент Сноудън.
Според данните на един от водещите международни институти, американците заемат чак 11-то място по равнището на щастие на населението, и едва 24-то място по състоянието на икономиката.  Учениците в Америка силно отстъпват на техните връстници по успеха си по математика, класирайки се много след такива новоизгряващи икономически страни като Южна Корея и Сингапур, като отличниците в САЩ са едва 7%, докато в Южна Корея и Сингапур са съответно 48% и 47%.

Всичко това в една или друга степен е вярно, но ни най-малко не застрашава мястото на САЩ като единствената суперсила в света. Защото Америка поглъща ежегодно 1 милион имигранти, категорично е водещата държава в сферата на високите технологии, /достатъчно е да посочим Силиконовата долина в Калифорния/, продължава да бъде номер едно във финансите - Уолстрийт, има 17 водещи в света университета от всичките 20 за света и държи първото място по експорт. И тук е много важно да се подчертае, че САЩ изнасят индустриални продукти, а внасят природни суровини.

Америка е лидер по преките инвестиции в чужбина, разполага с несравними по мощ въоръжени сили /американските разходи за отбрана са равни на сумарните военни разходи на следващите след САЩ 10 държави/, харчейки за военни цели 560 милиарда долара годишно. Освен това, американаската фондова борса сега се намира на исторически рекордно ниво, което пряко отразява икономическата мощ на страната. БВП на САЩ е близо до 17 трилиона долара, което е два пъти повече от БВП на втората икономическа сила Китай.

Но да използваме един друг подход за сравнение. Някогашният икономически фаворит по икономическо развитие  - Япония, е обхваната от 20-годишна икономическа стагнация и има рязко застаряващо неселение. А японоският държавен дълг е 240% от нейния БВП. Или да вземем за сравнение Русия, която напоследък постигна убедителни политико-дипломатически успехи. Руският БВП е по-малко от 15% от американския, като същевременно Русия не може да се сравнява със САЩ по т.нар. мека сила, защото не притежава нищо сравнимо със Силициевата долина, Холивуд и Уолстрийт. Същевременно Русия не разполага нито с такива високо престижни университети като Америка, нито с нещо подобно на Силициевата долина, на Холивуд и/или Уолстрийт.

Сега на челно място в сравненията с Америка излиза Китай с неговите много високи темпове на икономически прираст, вкл. дори по времето на глобалната икономическа криза. Но китайският БВП на глава от населението е равен едва на 12% от американския, а същевременно 650 милиона китайци все още живеят в бедните селски райони. Наред с това, Пекин страда от всепроникваща чиновническа корупция, опитва се да съчетае еднопартийното комунистическо управление с пазарната икономика. А това са трудно съвместими характеристики. Да не говорим за чудовищните социални различия между шепата китайски милиардери и стотиците милиони бедни китайци. На всичко отгоре, в резултат на форсираната индустриализация, Китай буквално разрушава околната среда на страната. Това се отнася и до въздуха, и до водите и до почвите.
Ако пък се обърнем към Индия, която е бързо развиваща се страна, там 25% от неселението нямат достъп до електрозахранване, 75% от индийците живеят в бедност, неграмотността е 30%, а индийските жени не умеят нито да четат, нито да пишат. Отгоре на всичко, това е индийската всепроникваща корупция, която надминава дори китайската.

Прогнозите сочат, че Китай ще стане пълноценна съвременна държава едва към 2050 година, и то ако запази сегашните високи темпове на икономически прираст и модернизация. В Китай населението много пести, защото в страната няма пенсионна система. А това е чудовищна социална несправедливост. В Индия пък, населението за последните няколко години е нарастнало с повече от 160 милиона души.

В заключение искам да подчертая, че икономическият център на света действително се измества от Атлантическото пространство към Азиатско-Тихоокеанския регион /АТР/. Днес Европа е затънала в дълбока дългова криза и двуцифрена безработица. Но САЩ също са част от АТР, а тяхната водеща роля на еднствена суперсила в света за сега не е застрашена нито от друга държава, нито от обединение на други държави.