Учи, маминото, за да не работиш!

Когато започнем да говорим за такива фундаментални неща като ОБРАЗОВАНИЕ, въпреки че критериите по които те могат да бъдат сравнявани с тези на другите страни са многобройни, то една от най-най-най-важните е
мотивацията за образование.
Докато повечето от решенията за генералните посоки в които ще тече нашия живот са правят от самите нас, то тези за образованието ни, най-често са в ръцете или на нашите грижовни родители или на някой администратор, който извършва ролята на настоятел ( в случай, че нямате грижовни родители, или пък в още по-трагичния случай-никакви).
Ами представете си някое седемгодишно мушмороче тръгнало да избира учебно заведение според своите критерии...нали? Предполагам (както и вие ) че те ще бъдат от сорта на големи локви, никаква или почти никаква дисциплина, липса на домашни упражнения, наличието на компютърни зали с най-новите и интересни игри инсталирани на компютрите и тем подобни фантасмагории които мозъчето на седемгодишно дете може да смята за неща с първостепенна важност в своята житейска реализация.
Така де...в края на краищата приоритетите се менят с натрупване на житейски стаж ( в повечето от случаите, разбира се) и когато си на възраст да имаш и ти собственни деца и да ги пращаш да се обучават, всичките тия "аху-ихи" фактори са загубили отдавна блясъка си и ти вече искаш твоят наследник/наследничка да придобие познания, умения и рефлекси които да му позволят да се оправя в тоя шибан свят. Да де, ама какво точно значи това?
В различни епохи, повярвайте ми, абсолютно различни рефлекси.
Ами погледнете го туй нашето, дето му викат бейби-бум поколение в страните на градящият се ( по онова време) социализъм. Не че не станахме там дънгълаци с що годе приличен баланс от знания, но пък ако трябва тепърва да навлизаме в днешната икономическа реалност повече от половината от нас ще се чувствуват абсолютно изгубени и неспособни да се оправят и той най-вече поради факта, че в нас са заложени ( като в кучето на Павлов) едни инстинкти нямащи нищо общо с онова от което трябва да се пазиш днес.
В очите на поколението на моите родители оправяне в общи линии беше синоним на намиране на такава "работа" при която ти само фиктивно ходиш там, клатиш си краката на бюрото, излизаш когато си поискаш за да се редиш на опашки за дефицитни стоки, имаш връзки за намиране на други такива дефицитни стоки и накрая - хоп, разписваш се на всяко там първо и петнадесето число за заплата и аванс. Толкова.
В общество в което стимулите за постоянно извършване на висококачественна, иновативна и с две думи казано "profit oriented" работа бяха в най-причудливи форми и отсенки: като започнеш от "паспорт на трудовата слава", минеш през таблата "ТЕ СА НАШАТА ГОРДОСТ" и стигнеш даже до Герой на социалистическия труд.
Не че нямаше и разни хорица, които си скъсваха гъза по цял месец само и само за да си поставят върху струга едно триъгълно знамеце висящо на дървено стативче със смешно копиевидно украшенийце отгоре, но честно казано болшиството от трудещите се мечтаеха за съвсем по-несимволични неща ( като мангизи да речем) или пък - като няма мангизи, барем като взимаш "гола вода" заплата да не се бачкаш и да ходиш само като статист в учереждението за да дискутираш с колегите вчерашния мач, краката на колежката Х, дебелия гъз на началника У или нещо от тоя калибър ( при липсата на адекватен стимул, алтернативата е да дадеш колкото се може по-малко труд за мизерните пари които получаваш). Имаше даже един доста лаконичен лозунг по онова време характеризиращ ситуацията: Те се правят че ни плащат, ние се правим че работим.
Възпитани в тази традиция ние се пълнихме с онова дето му викаха на времето "ОБЩА КУЛТУРА". Знаехме къде е Ориноко, как изглежда флагът на Непал, кой е Росини, защо Кандидски рисувал баш по тоя начин, колко гола е вкарал Гунди през 1968 година, барем половината от "постановките" в "Кама Сутра" и какво ли не още. Кеф ти философия, кеф ти право, кеф ти религия...дайте ги насам... и днес както виждате ако друго не можем да направим чак толкова професионално ( разбирай да си изкарваш хляб с него и то по възможност от оня - "баровския" със слънчогледовите семки и стафидките), то барем в тия ми ти форуми можем да се дърлим и дървенофилософствуваме с толкова висок професионализъм, че човек чак може да ни завиди.