20ти Априлий, там в Копривщица

Площад пълен с хора, очакващи нещо да съпреживеят. Едни са били тук, вече по няколко пъти, други са чули че е интересно, но най много са семействата с отраснали тинейджъри.

Невероятно е какво ще се случи с разсеяните им погледи, след началото. А началото е ежегодния спектакъл на живо, представящ избухването на Априлското въстание. Подготовката, кафенето, мостчето, конака, заптиетата, съдбовния изстрел, Кървавото писмо, запотените коне, и цялото усещане за случващо се сега, не може да бъде предадено а само усетено. Хората които участват не са артисти, а внуци, правнуци и праправнуци на реалните участници. Всеки си знае мястото и преживява събитието, а не просто участва. Няма смисъл да се преразказва историята, но има смисъл да се чуе чаткането на конските копита по калдъръма, да се види ентусиазма на обикновения човек и да се усети настръхването на участници и публика при обикновените думички

„Братя! Вчера пристигна в село Неджеб ага, из Пловдив, който поиска да затвори няколко души заедно с мене. Като бях известен за вашето решение, станало в Оборищкото събрание, повиках няколко души юнаци и след като се въоръжихме, отправихме се към конака, който нападнахме и убихме мюдюра, с няколко заптии… Сега, когато ви пиша това писмо, знамето се развява пред конака, пушките гърмят, придружени от ека на черковните камбани, и юнаците се целуват един други по улиците!… Ако вие,братя, сте биле истински патриоти и апостоли на свободата, то последвайте нашия пример и в Панагюрище… ”

Фотоапарати и камери следят и запечатват историята, но не могат да запомнят онази малка пареща сълза на гордост, учестения пулс и бучката в гърлото.

Не е нужно да се оглежда човек, за да усети че е частица от нещо, за което е жадувал през целия си съзнателен живот. Това е денят за „Осанна” и „Да живей”.Много скоро за героите ще дойде време и за „Разпни го”.

На тръгване погледнете голямата синя къща в ъгъла на площада, където е била „Спицерията”. Там са затворили героите, но не разказвайте на децата си тази история. Рано им е. До „Разпни го” има още време. Дано при тях не дойде.