Притча за красивата душа

Веднъж при мъдрец дошла млада, красива девойка, цялата обляна в сълзи.

- Какво да правя? - проплакала тя.

- Винаги се старая да се отнасям добре с хората, никого да не обиждам, да помагам с каквото мога. И въпреки че с всички съм добра и ласкава, често вместо благодарност и уважение, получавам обиди и горчива насмешка.

Даже някои се държат откровено враждебно с мен. За нищо не съм виновна и е толкова несправедливо и обидно! Посъветвайте ме какво да направя!

Мъдрецът я погледнал с усмивка и казал:

- Съблечи се гола и мини така през града!

- Полудяхте ли?! Нали в този вид всеки би ме обезчестил и кой знае какво още направил!

- Ето, виждаш ли! - усмихнал се отново мъдрецът. - Да разкриеш пред хората красивото си тяло се срамуваш.

Защо тогава ходиш по света с гола душа?

Тя е разтворена като тази врата. Всеки, който поиска, влиза в твоя живот и ако вижда твоите добродетели като отражение на безобразието на собствените си пороци, то се старае да те обиди, оклевети или унизи.

Не всеки има мъжеството да признае, че някой е по-добър от него. Не желаейки да се променя, порочният човек воюва с праведника.

- Но какво да направя? - попитало момичето.

- Да излезем, искам да ти покажа градината си.

Навън той продължил:

- Виж тези прекрасни цветя! Много години се грижа за тях и ги поливам, но нито веднъж не съм видял как се разпуква пъпката на цвете, макар че след това се наслаждавам на красотата и аромата на всяко от тях.

Бъди като цвете, разкривай сърцето си на хората бавно и незабележимо. Виж кой е достоен да бъде твой приятел и да твори добро, както се полива цвете с вода, и кой къса листчетата и тъпче цветята с крака.

"Да имаш душа в наше време е много по-скъпо, много по-скъпо, отколкото да имаш кола."

Бърнард Шоу