Късно есенно утро

      Мъгла, есенни багри, мирис на дъжд, ласка на вятър, снежинки танцуващи в светещия кръг на улична лампа....и още, и още – мигове от любови оставили в мен отпечатък за вечни времена.
      Късното есенното утро, загърнато в мъглива меланхолия,  навява лека тъга. Сещам се за едно изречение от преди две години – „В последния ден на октомври си мисля с усмивка за теб”. С усмивка, с въздишка. Скоро ще изпратя на имейл честитка за рождения ти ден. После за Нова година и ....така докато имам наоколо лаптоп, или докато очите ми виждат, или докато пръстите ми са в състояние да танцуват по буквите на клавиатурата. Още те обичам.