Магазин за мечти

     По необясним за никого начин, в края на града отворил врати нов и модерен магазин. Този магазин бил най-необикновения магазин, съществувал някога на земята, защото в него не се продавали стоки, а мечти.
   Гражданите на града - известни със своето вродено чувство на високомерие, имащи се за богоизбрани, поради факта, че живеели жалкия си живот не къде да е, а в столицата - се тълпели пред магазина, чакайки с часове и дни да им дойдел редът, за да си купят мечти, като всеки можел да си купи само по една.
     Преди да си купят от мечтите, те попълвали формуляр, в който се съгласявали с поставените условията на магазина.
Закупилите си министерски постове трябвало да се съгласят с факта, че попадането им в затвора за много години е почти сигурно.
Закупилите си постове на банкери - че трябва задължително след определен период от управлението на банката, да обявяват фалит, с цел измама на лековерните столичани.
   Закупилите си директорски постове - че трябвало да не изплащат редовно заплатите на работниците си...
   И въпреки че условията да били невероятно тежки за изпълнение, граничещи с цинизъм, по отношение на човешкото достойнство, най се харчили именно мечтите за министерски постове, управители на банки, посланици и любовници на богати мъже и жени.
    Веднъж закупили мечтите си, нямали право на рекламации и ако не изпълнели условията, поставени по договорите за покупка на мечта, умирали в невероятни мъки, а душите им отивали направо в Ада.
   Решил и Циганина да опита късмета си и се наредил на опашката, за да си купи и той мечта. С него била и дъщеричката му Лулуги.
    - Тате, тате, каква мечта искаш да си купиш, а? - попитала тя баща си, който изглеждал много необикновено сред богато облечените чакащи.
    - Ами, ще си купим каравана с коне, които никога няма да ядат...
Дошъл ред на циганина. Продали му мечтата за караваната с конете и тъкмо щял да подписва договора за покупка, когато мъничката Лулуги казала:
    - Ами тате, цветя няма ли да има в караваната?
    И този миг се чул страхотен грохот и необикновен вихър.
   След като грохотът стихнал и вихърът отминал, насред голото поле се била скупчила група от хора, които не знаели какво правили тук.
    Някои имали смътни спомени за неосъществени мечти.