BGONAIR Live

ВАС прие искането за отстраняването на Борислав Сарафов за закъсняло

Янкулов след решението на съда: Закон и логика нямат особено значение

Снимка: БГНЕС

Снимка: БГНЕС

Върховният административен съд остави без разглеждане жалбата на министъра на правосъдието срещу решението на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет от 13 май 2026 г., с което не беше образувано дисциплинарно производство срещу Борислав Сарафов. Със същото определение съдът прекратява производството по административно дело №5631 от 2026 г.

Жалбата на министъра е била срещу отказа на Прокурорската колегия да образува дисциплинарно производство по предложение за налагане на дисциплинарно наказание на Сарафов. В предложението се иска и освобождаването му от длъжността административен ръководител по смисъла на Закона за съдебната власт – директор на Националната следствена служба и заместник на главния прокурор по разследването.

Според ВАС към момента на подаване на жалбата – 26 май 2026 г., министърът е имал правен интерес да оспори решението на Прокурорската колегия.

След това обаче са настъпили нови обстоятелства. На 27 май 2026 г. Прокурорската колегия на ВСС е освободила Борислав Сарафов от длъжността „директор“ на Националната следствена служба, с ранг „следовател в НСлС“, считано от датата на решението.

Върховните магистрати приемат, че с това решение е постигнат целеният с предложението на министъра правен резултат – освобождаването на Сарафов от длъжността директор на НСлС.

Поради това съдът приема, че правният интерес на министъра от оспорването на решението от 13 май е отпаднал след решението на Прокурорската колегия от 27 май.

ВАС посочва, че наличието на правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка за разглеждане на жалбата по същество. Когато той отпадне в хода на съдебното производство, оспорването става недопустимо.

В определението си съдът посочва още, че по част от твърдените нарушения Прокурорската колегия е приела, че е изтекъл шестмесечният срок за образуване на дисциплинарно производство.

Определението на Върховния административен съд подлежи на обжалване пред петчленен състав.

Бившият министър на правосъдието Андрей Янкулов реагира във фейсбук

"Повторените от съда мотиви на колегията са, че от нея било поискано от министъра на правосъдието (сиреч мен) освобождаването на Борислав Сарафов единствено като административен ръководител - ръководител на Националната следствена служба. И понеже той вече така или иначе не заема тази длъжност, искането оставало без предмет.

Искането ми за образуване на дисциплинарно производство срещу Борислав Сарафов и за налагане на дисциплинарно наказание не е за освобождаването му единствено като административен ръководител, а за дисциплинарното му освобождаване от длъжност въобще. Това е лесно установимо от всеки, защото сме публикували въпросното искане на сайта на Министерство на правосъдието. Това сторихме, защото то почива изцяло върху публични източници на информация, никаква тайна никога не е имало в него, която би трябвало да се опазва по принцип в хода на дисциплинарните производства. Събраните в пет отделни групи действия и бездействия на г-н Сарафов, за които поисках уволнението му, бяха до едно вече отразени в медиите.

Визираните две различни дисциплинарни наказания са посочени в чл. 308, ал. 1, т. 5 (освобождаване от длъжност като административен ръководител или заместник на административен ръководител) и чл. 308, ал. 1, т. 6 (дисциплинарно освобождаване от длъжност) от Закона за съдебната власт.

Дисциплинарните наказания в чл. 308 са степенувани по тежест от най-лекото към най-тежкото, като това по т. 6 е най-тежкото.

В моето искане изрично пише, че предлагам "най-тежкото дисциплинарно наказание", което е "дисциплинарно освобождаване от длъжност по чл. 308, ал. 1, т. 6 от Закона за съдебната власт", т.е. от системата въобще, а не по т. 5 - само като шеф. Мотивите, които излагам, сочат, че заради нарушенията си той не може да бъде повече магистрат, а не просто ръководител.

Когато прокурорската колегия първоначално отказа да образува дисциплинарно производство, даде съображението, че от искането ми не ставало ясно коя е длъжността на Борислав Сарафов, защото в искането си аз го наричам "фактически изпълняващ функциите главен прокурор" (което съм и обяснил защо е така, както и защо фактът, че фактически е заемал една длъжност без правно основание, не може да послужи за обосноваване на извод, че не може да върши дисциплинарни нарушения, фактически заемайки я - също може да се прочете в искането). Обаче тъй като тази длъжност я нямало в класификатора, нали, така не можело, трябвало да се посочи точната длъжност, от която да бъде освободен. А междувременно Борислав Сарафов вече бил и на друга длъжност - директор на следствието, защото се оттеглил като изпълняващ функциите главен прокурор. Трябвало "да се отстранят пропуските" в искането, за да може да бъде разгледано от колегията. Те много искали, но с тези пороци...

Т.е. не че не е ясно кое наказание се предлага, а коя е длъжността на лицето.

След като изслушах аргументите на членовете на прокурорската колегия, първоначалното ми намерение беше въобще да не се занимавам повече с този случай, ако трябва да бъда съвсем честен, защото да се хващам на това хоро на абсурда ми се стори много далеч от здравия разум. Но в крайна сметка реших, че кое ли в правния ни мир не е абсурд - та, за да върви процесът, написах едно уточнение, където посочих точната му настояща длъжност към момента на писане на писмото, от която следва да бъде освободен с наказанието "дисциплинарно освобождаване от длъжност".

Това уточнение не ревизира или замества направеното искане за най-тежкото дисциплинарно наказание "дисциплинарно освобождаване от длъжност" - воля за такава промяна от мен не е заявена никъде, допълнителното писмо именно само и единствено уточнява, според изричните указания на прокурорската колегия, заеманата длъжност от лицето, чието освобождаване се иска, а не променя най-съществения параметър в самото искане - какво наказание да се наложи в резултат от дисциплинарното производство.

Така че за пореден път лично за себе си аз не мога да вникна на базата на разумни житейски или правни аргументи в логиката зад дадено решение по такъв сериозен казус.
За съжаление много трудно е да се намери друго обяснение, освен че закон и логика в тези случаи нямат особено значение. "

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.
Новини
България
Водещи
Последни новини
Четени
Най-четени за седмицата