BGONAIR Live

ВАС прие искането за отстраняването на Борислав Сарафов за закъсняло

Янкулов след решението на съда: Закон и логика нямат особено значение

Снимка: БГНЕС

Снимка: БГНЕС

Върховният административен съд остави без разглеждане жалбата на министъра на правосъдието срещу решението на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет от 13 май 2026 г., с което не беше образувано дисциплинарно производство срещу Борислав Сарафов. Със същото определение съдът прекратява производството по административно дело №5631 от 2026 г.

Жалбата на министъра е била срещу отказа на Прокурорската колегия да образува дисциплинарно производство по предложение за налагане на дисциплинарно наказание на Сарафов. В предложението се иска и освобождаването му от длъжността административен ръководител по смисъла на Закона за съдебната власт – директор на Националната следствена служба и заместник на главния прокурор по разследването.

Според ВАС към момента на подаване на жалбата – 26 май 2026 г., министърът е имал правен интерес да оспори решението на Прокурорската колегия.

След това обаче са настъпили нови обстоятелства. На 27 май 2026 г. Прокурорската колегия на ВСС е освободила Борислав Сарафов от длъжността „директор“ на Националната следствена служба, с ранг „следовател в НСлС“, считано от датата на решението.

Върховните магистрати приемат, че с това решение е постигнат целеният с предложението на министъра правен резултат – освобождаването на Сарафов от длъжността директор на НСлС.

Поради това съдът приема, че правният интерес на министъра от оспорването на решението от 13 май е отпаднал след решението на Прокурорската колегия от 27 май.

ВАС посочва, че наличието на правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка за разглеждане на жалбата по същество. Когато той отпадне в хода на съдебното производство, оспорването става недопустимо.

В определението си съдът посочва още, че по част от твърдените нарушения Прокурорската колегия е приела, че е изтекъл шестмесечният срок за образуване на дисциплинарно производство.

Определението на Върховния административен съд подлежи на обжалване пред петчленен състав.

Бившият министър на правосъдието Андрей Янкулов реагира във фейсбук: 

"Повторените от съда мотиви на колегията са, че от нея било поискано от министъра на правосъдието (сиреч мен) освобождаването на Борислав Сарафов единствено като административен ръководител - ръководител на Националната следствена служба. И понеже той вече така или иначе не заема тази длъжност, искането оставало без предмет.

Искането ми за образуване на дисциплинарно производство срещу Борислав Сарафов и за налагане на дисциплинарно наказание не е за освобождаването му единствено като административен ръководител, а за дисциплинарното му освобождаване от длъжност въобще. Това е лесно установимо от всеки, защото сме публикували въпросното искане на сайта на Министерство на правосъдието. Това сторихме, защото то почива изцяло върху публични източници на информация, никаква тайна никога не е имало в него, която би трябвало да се опазва по принцип в хода на дисциплинарните производства. Събраните в пет отделни групи действия и бездействия на г-н Сарафов, за които поисках уволнението му, бяха до едно вече отразени в медиите.

Визираните две различни дисциплинарни наказания са посочени в чл. 308, ал. 1, т. 5 (освобождаване от длъжност като административен ръководител или заместник на административен ръководител) и чл. 308, ал. 1, т. 6 (дисциплинарно освобождаване от длъжност) от Закона за съдебната власт.

Дисциплинарните наказания в чл. 308 са степенувани по тежест от най-лекото към най-тежкото, като това по т. 6 е най-тежкото.

В моето искане изрично пише, че предлагам "най-тежкото дисциплинарно наказание", което е "дисциплинарно освобождаване от длъжност по чл. 308, ал. 1, т. 6 от Закона за съдебната власт", т.е. от системата въобще, а не по т. 5 - само като шеф. Мотивите, които излагам, сочат, че заради нарушенията си той не може да бъде повече магистрат, а не просто ръководител.

Когато прокурорската колегия първоначално отказа да образува дисциплинарно производство, даде съображението, че от искането ми не ставало ясно коя е длъжността на Борислав Сарафов, защото в искането си аз го наричам "фактически изпълняващ функциите главен прокурор" (което съм и обяснил защо е така, както и защо фактът, че фактически е заемал една длъжност без правно основание, не може да послужи за обосноваване на извод, че не може да върши дисциплинарни нарушения, фактически заемайки я - също може да се прочете в искането). Обаче тъй като тази длъжност я нямало в класификатора, нали, така не можело, трябвало да се посочи точната длъжност, от която да бъде освободен. А междувременно Борислав Сарафов вече бил и на друга длъжност - директор на следствието, защото се оттеглил като изпълняващ функциите главен прокурор. Трябвало "да се отстранят пропуските" в искането, за да може да бъде разгледано от колегията. Те много искали, но с тези пороци...

Т.е. не че не е ясно кое наказание се предлага, а коя е длъжността на лицето.

След като изслушах аргументите на членовете на прокурорската колегия, първоначалното ми намерение беше въобще да не се занимавам повече с този случай, ако трябва да бъда съвсем честен, защото да се хващам на това хоро на абсурда ми се стори много далеч от здравия разум. Но в крайна сметка реших, че кое ли в правния ни мир не е абсурд - та, за да върви процесът, написах едно уточнение, където посочих точната му настояща длъжност към момента на писане на писмото, от която следва да бъде освободен с наказанието "дисциплинарно освобождаване от длъжност".

Това уточнение не ревизира или замества направеното искане за най-тежкото дисциплинарно наказание "дисциплинарно освобождаване от длъжност" - воля за такава промяна от мен не е заявена никъде, допълнителното писмо именно само и единствено уточнява, според изричните указания на прокурорската колегия, заеманата длъжност от лицето, чието освобождаване се иска, а не променя най-съществения параметър в самото искане - какво наказание да се наложи в резултат от дисциплинарното производство.

Така че за пореден път лично за себе си аз не мога да вникна на базата на разумни житейски или правни аргументи в логиката зад дадено решение по такъв сериозен казус.
За съжаление много трудно е да се намери друго обяснение, освен че закон и логика в тези случаи нямат особено значение. "

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.
Новини
България
Водещи
Последни новини
Четени
Най-четени за седмицата