ВНЛ

 Преди няколко дни като се прибрах от работа и си легнах ми се случи нещо странно, нещо между сън и реалност. Не спях, защото мислех, но не бях и буден много странно състояние между двете. Представих си че си в леглото като си легнах и си те гушнах, погалих те, докоснах те и в този момент потрепнах, както ти знаеш че ми се случва, когато се докосваме. Осъзнах се и малко се стреснах, баше много приятно но и тъжно, ти беше при мен за един миг. Разбрах каква сила има човешкият мозък и душа, как това че те няма тук и сега не означава нищо, щом мога да те усетя тук и сега. Толова истинско беше! Стана ми хубаво защото те усетих така, но и тъжно, защото не беше истина, заспах с усмивка от това, че за един миг, за един трепет бяхме отново заедно. Липсва ми и да си общуваме емоцинално. Някак си много ми е прагматично всичко напоследък и няма любов в дните ми, любов такава каквато изпитвам към теб. Да радвам се, че имам време за много неща и ги правя, затрупвам си се с тях, виждам се с хора по-често и им обръщам внимание с желание, но ми липсва и другото, онова което всички ми казват, че губят с времето във връзките си и ми писна да го чувам и отказвам да го приема. Романтичната ми душа няма да умре, аз може но тя не, просто без нея нещо, нищо няма смисъл. Вярвам във "ВНЛ" (вечна неразделна любов) както пишат децата на стени и дървета като са малки, вярвам сигурно наивно и невинно. Знам че, за да има горящ огън трябва да му се слагат дърва, но както за това да намираш още дървета за огъня трябва време, време се иска и за всичко останало, което ни прави това което сме ... Да не изпадаме в крайностите, защото това не работи и огъня пак изгасва след като гори буйно и в един момент не може да се смогне с поставянето на още и още дърва в него. Но да не оставяме огъня да загасне е труден баланс. За всички хора с които съм говорил с времето избират прагматичното и оставят огъня да стане на въглени, а после и на купчина сгурия и пепел. А прекрастните жизнени червено, жълти, оранжеви цветове и топлина от огъня да се превърнат в сиво-черна безжизнена студена материя. Обвиняват тежкия живот, парите и многото отговорности за да се случи това. Разочароващо е като нямам нито един пример за съхранила се истинска любов около себе си, надписа от детското "ВНЛ", остава по стената, на чина в училище или издълбан в кората на някое дърво, но не и в сърцата на порастналите вече деца, искам доказателство, че може и да не е така. Аз все още търся хора при които любовта е оживяла и огъня още гори. Какво ще кажеш за пореден път да опровергаем хората и да дадем такова доказателство и за другите, които го искат? Ако успеем някой ден и нас някой може да ни потърси за да разкажем как сме съхранили крехката вечна неразделна любов от всичко друго, ако ли не ще сме като всичките други и ще разказваме, че парите, отговорностите, ежедневието убиха ВНЛ, и нас със нея. 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.