ЗОВЪТ НА МОРЕТО - ЕЛИСАВЕТА БАГРЯНА

1.

ТИ  БИВАШЕ  БЕЗБУРНО,  СВЕТЛО,  БИСЕРНО  -  КОГАТО
ПРЕЗ  УТРИНИТЕ  НА  ТОВА  ДАЛЕЧНО  ЛЯТО,
СЪБУДЕНА  ОТ  КРЯСЪКА  НА  ЧАЙКИТЕ,  ПО  ПОКРИВИТЕ  КАЦАЩИ,  -
ОТ  УЛИЧНИТЕ  ПРОДАВАЧИ,

ИЛИ  ПЪК  ОТ  СИРЕНАТА  ПРОВЛАЧЕНА
НА  ПАРАХОД,  ПРИСТИГНАЛ  В  ТИХОТО  ПРИСТАНИЩЕ,  -
ОЧИ  ОТВАРЯХ  И  ТЕ  ГЛЕДАХ,  БЕЗ  ДА  СТАНА,
КАТО  КАРТИНА,  В  ПРАВОЪГЪЛНИКА  НА  ПРОЗОРЕЦА  МИ  ПРИКОВАНА.

ОБИЧАХ  ВЪЗДУХА  ТИ,  ВЛАЖЕН,  ОСТЪР  И  СОЛЕН,
СЪС  МИРИСА  НА  РИБА  И  НА  ВОДОРАСЛИ  НАПОЕН.
ЛЕЖЕХ  НА  ПЯСЪКА  ПОД  СЛЪНЦЕТО,  ДОДЕТО
ЧЕРВЕНИ  КРЪГОВЕ  ПРЕД  ПОГЛЕДА  МИ  ЗАИГРАХА.

НЕ  МИСЛЕХ.  НЕ  ЖЕЛАЕХ  НИЩО  ПОВЕЧЕ,  НО  ЕТО  -
НА  ХОРИЗОНТА  МАЛЪК  ДИМ  ОТ  ПАРАХОД  МИНАВАЩ
РАЗКЪСА  СЪННОТО  СПОКОЙСТВИЕ  ВЕДНЪЖ
И  ВНИЗА  ПЪРВИЯ  КИНЖАЛ  В  СЪРЦЕТО  МИ  -

КОПНЕЖА  ЗА  ДАЛЕЧНИТЕ  МОРЕТА,
ЗА  ПЪТИЩАТА,  РЕЖЕЩИ  НАШИР  ЗЕМЯТА  И  НАДЛЪЖ,
ЗА  МАТЕРИЦИТЕ  И  ОСТРОВИТЕ  -  ЗА  СВЕТА  -
ПРАШИНКА  ПРЕД  ВСЕЛЕНАТА  НА  ВЕЧНОСТТА,
НО  ВЕЧНОСТ  НЕПОСТИЖНА  И  ВСЕЛЕНА  ТУК,  ЗА  МЕНЕ.

О,  ТЕЗИ  УТРИНИ!  И  ТЕЗ  СЪНИЩА,  И  ТАЗИ  ЖАЖДА
ДА  БЪДЕШ  ВЕЧНО  МЛАД,  БЕЗГРИЖЕН  И  СВОБОДЕН,
КОИТО  СЛЪНЦЕТО,  ВОДАТА,  ВЪЗДУХА  ТИ,  ЧЕРНОМОРИЕ,  ПОРАЖДАТ
И  КАТО  БЕЛИ  ПАРИ  НАД  СВЕТА  РАЗНАСЯ  ВЯТЪРЪТ  БЕЗРЕДЕН...

2.

КОГАТО  СЕ  ПЛАКНЕШ,  СПОКОЙНО  И  СВЕТЛО  ОГРЯНО
И  ЗЛАТНИЯ  ПЯСЪК  ОБЛИВАШ  С  ЕЛМАЗЕНА  ВЛАГА,
И  МЪЛКОМ  ПРЕД  СВОЯТА  ГОРДА  ВЪЗЛЮБЕНА  СЛАГАШ
ВЕНЦИ-ВОДОРАСЛИ  И  БЕЛИ  ОГЪРЛИЦИ  ПЯНА...

КОГАТО  РАЗСТИЛАШ  -  СЪС  СРЕБЪРНИ  ЧАЙКИ  ОБШИТА  -
АТЛАЗНАТА  МАНТИЯ,  СНЕЛА  ЦВЕТА  НА  НЕБЕТО,
И  СЯКАШ  ПРИМАМВАШ,  ОТ  СЛАДОСТНА  НЕГА  ОБЗЕТО,
КЪМ  СВОЯТА  СВЕТЛА  БЕЗКРАЙНОСТ,  ГАЛЬОВНО  РАЗКРИТА...

ТОГАВА  ОБИЧАМ  -  ЛЮЛЯНА  НАД  ТВОЯТА  БЕЗДНА,
ВЪВ  ЛОДКАТА  ГЪРБОМ  ДА  ЛЕГНА,  ОЧИ  ДА  ПРИТВОРЯ,
ДА  СЕЩАМ  ПРЕЗ  КЛЕПКИТЕ  СЛЪНЦЕТО  НЯКЪДЕ  ГОРЕ
И  В  МЕКА  ЗАБРАВА  ПОТЪНАЛА,  В  СЪН  ДА  ИЗЧЕЗНА.

НО  ПОСЛЕ,  КОГАТО  СЛУЧАЙНО  И  ГНЕВНО  СЕ  МЯТАШ
И  С  ЯРОСТ  ПОДРОНВАШ  КРАЙБРЕЖНИТЕ  ЧЕРНИ  СКАЛИ,
И  СЯКАШ  ВЪВ  СВОЯТА  ПАСТ  ДА  ПОГЪЛНЕШ  ЗЕМЯТА,
СЪЗВАЛО  СИ  ВЕЧЕ  СТИХИИ,  СТРАХОТНИ  И  ЗЛИ...

КОГАТО,  ИЗПЛАШЕНИ,  ЧАЙКИТЕ  БЯГАТ  ВИСОКО
И  НЯКЪДЕ  В  МРАКА  СИРЕНИ  ЗЛОКОБНО  ЗОВАТ,
И  МАЛКИТЕ  ЛОДКИ  РИБАРСКИ  В  ИЗМАМНА  ПОСОКА
СЕ  БЛЪСКАТ  И  ТЪНАТ  БЕЗ  ПОМОЩ,  БЕЗ  ВЕСТ  И  БЕЗ  ПЪТ,

ТОГАВА  В  МЕН  ПЛАМВА  БЕЗШУМНАТА  ЖАЖДА  НА  РИСКА  -
СЪС  СВОИТЕ  МЪНИЧКИ  СИЛИ  ДА  ВЛЯЗА  В  БОРБА
И  С  ДРЪЗКО  РАЗКРИТИ  ОЧИ  ДА  ТЕ  ГЛЕДАМ  ОТБЛИЗКО  -
ТЪЙ  КАКТО  СЕ  ВГЛЕЖДАМ  И  БОРЯ  СЪС  СВОЙТА  СЪДБА!

3.

КЪМ  ХОРИЗОНТА  -  СВЕТЪЛ  И  СВОБОДЕН  -
ОТПЛАВА,  А СЛЕД  НЕГО  В  ЗАЛИВА  ОСТАНА  БЯЛА  ДИРЯ.
В  ТОВА  ПРИСТАНИЩЕ  МИНАВАТ  МАЛКО  ПАРАХОДИ,
СИРЕНИ  РЯДКО  СВИРЯТ,
СТИХИЯТА  НА  МОЩНИЯ  ТРАФИК  ТУК  НЕ  КИПИ
И  КЕЯТ  НЕ  ГЪМЖИ  ОТ  БЛЪСКАЩИ  СЕ  ХОРА  И  ТЪЛПИ.

АЗ  МИССЛЯ  ЗА  СВЕТОВНИТЕ  ПРИСТАНИЩА  ГОЛЕМИ,
ОТДЕТО  ПАРАХОДИТЕ  ПРЕЗОКЕАНСКИ  ПЪТ  ПОЕМАТ,
ПОНЕСЛИ  БАСНОСЛОВНИ  СТОКИ  ИЛИ  ПАСАЖЕРИ  -
И  БЕДНИ  ЕМИГРАНТИ,  И  МИЛИОНЕРИ,  -
ЕДНИТЕ  ТРЪГНАЛИ  КЪМ  НОВИТЕ  ЗЕМИ  ЗЛАТО  ДА  ДИРЯТ,
А  ДРУГИТЕ  ДА  ГО  ПИЛЕЯТ  -  В  СТАРИТЕ.
НА  ТЕЗИ  КОРАБИ,  КАТО  НА  НЯКАКВИ  ЧУДОВИЩНИ  КАНТАРИ,
СВЕТОВНИТЕ  БЛАГА  СЕ  БАЛАНСИРАТ.

АЗ  МИСЛЯ  ОЩЕ  ЗА  ТЕЗИ  МЛАДИ  ХОРА,
ИЗПИТИ  ОТ  КОПНЕЖ  И  УМОРА
В  ГОЛЕМИТЕ  ЗАДУШНИ  ГРАДОВЕ,
КОИТО  ТАЙНА  СТРАСТ  -  МОРЕТО  И  ДАЛЕЧНОСТТА  -  ЗОВЕ.
ЗАВЪРНАЛИ  СЕ  ВЕЧЕР  В  КЪЩИ
СЛЕД  ФАБРИКИ,  УЧИЛИЩА  И  КАНЦЕЛАРИИ,
ТЕ  СКРИШОМ  СТАРИ  АТЛАСИ  РАЗГРЪЩАТ

И  ТРЪГВАТ  МИСЛЕНО  -
КЪМ  РАЗНИТЕ  ПРИСТАНИЩА  И  ГАРИ,
КЪМ  СВЕЖИТЕ  ЗЕЛЕНИ  ОСТРОВИ  НА  ОКЕАНИЯ,
КЪМ  ВСИЧКИ  ГРАДОВЕ
КЪДЕТО  НЯМА  ДА  ОТИДАТ  НИКОГА,
И  ШЕПНАТ  КАТО  ВЛЮБЕНИ  МАГНИТНИТЕ  НАЗВАНИЯ:
БОМБАЙ,  СИДНЕЙ,  ПАНАМА,  ПОРТО  РИКО...

4.

АКО  БЯХ  ЖЕНА,  БИХ  ВСИЧКО  ТУК  ОСТАВИЛА
И  ТРЪГНАЛА  БИХ  В  ТЕЗИ  ТЕЖКИ  ДНИ
КЪМ  НОВ  ЖИВОТ,  ПОД  ГРАДУСА  НА  НОВИ  ШИРИНИ.
БИХ  СЛУЖИЛА  НА  НЯКОЙ  ПАРАХОД,  ЩО  ПЛАВА

СРЕД  КОНТИНЕНТИТЕ  КАТО  ПОДВИЖЕН  МАЛЪК  СВЯТ,
КРЪСТОСВАЩ  ОКЕАНСКИТЕ  ПРОСТОРИ
ПОД  НЕБОСКЛОН,  С  ТРОПИЧЕСКИ  СЪЗВЕЗДИЯ  ОБСЯТ,
И  ВСЕКИ  ДЕН  МЕНЯВАЩИ  СЕ  КЛИМАТИ  И  ФАУНИ,  И  ФЛОРИ...

БИХ,  МОЖЕ  БИ,  БИЛА  ДАЛЕЧЕ  НЯКЪДЕ  СЕГА,
В  НЕЗНАЕН  ЗАЛИВ  КОТВА  ХВЪРЛИЛА,
НА  РАЗНОЗЕМНИ  ЗНАМЕНА  СРЕД  ПЪСТРАТА  ДЪГА,
ПОД  СЛЪНЦЕ,  ЩО  КАТО  ЖАРАВА,  ЕВРОПЕЙСКАТА  МИ  КОЖА  ПЪРЛИ.

ДОРДЕ  ТОВАРЯТ  В  ТЪМНИТЕ  ХАМБАРИ
КАФЕ,  ПАМУК,  БАНАНИ  ИЛИ  ВЪЛНА,
КОИТО  ЗАПАДНИТЕ  СТОЛИЦИ  КАТО  ЛАМИ  БЕЗСЛЕДНО  ЩЕ  ПОГЪЛНАТ  -
БЕЗ  БЛИЗКИ,  БЕЗ  ПОЗНАТИ,  БЕЗ  ДРУГАРИ,

ПО  УЛИЦИТЕ  НА  ПРИСТАНИЩНИЯ  ГРАД  БИХ  СКИТАЛА,
ЗАГУБЕНА  СРЕД  РАЗНОКОЖИТЕ  МУ  ЖИТЕЛИ,
ТЕЛО  МЕЖДУ  ТЕЛАТА  НА  ТЪЛПАТА,
ЗАЛЯЛА  БУЛЕВАРДИ,  ТРОТОАРИ,
СРЕД  ЧУЖДИ  -  ЧУЖДА,  НЕПОЗНАТА.

БИХ  ВЛЯЗЛА  ВЕЧЕРТА  В  МОРЯШКИ  БАР  НА  КЕЯ,
ДЕ  ВЪЗДУХЪТ  Е  ГЪСТ  И  СИН  ОТ  СЪНИЩА  И  ДИМ,
ДЕ  ВИЕЩАТА  СЕ  ОТ  СТРАСТ  ХАРМОНИКА  ЗОВЕ  И  ПЕЕ
И  БЛЯСКА  ПРЕЗ  СТЪКЛОТО  ФАР  НЕУЛОВИМ.

ТАМ  ПИЛА  БИХ  НАЗДРАВИЦА  С  МОРЯЦИ  НЕПОЗНАТИ
И  СТИСКАЛА  ИМ  БИХ  РЪЦЕТЕ  СИЛНИ  И  КОРАВИ
КАТО  НА  ИСТИНСКИ  ПРИЯТЕЛИ  И  БРАТЯ  -
ДО  НОВОТО  ОТПЛАВАНЕ!

5.

КАТО  СЪРМЕНА  МРЕЖА  НА  НЯКОЙ  НЕВИДИМ  РИБАР,
МАРАНЯТА  НА  ЮЛИ  ТРЕПТИ  НАД  МОРЕТО.
ТВОЯТ  ПОГЛЕД  Е  ПАК  УСТРЕМЕН,  ПРОСВЕТЛЕН,  ЛЪЧЕЗАРЕН,
В  НЕГО  БЛИКА  И  СВЕТИ  СЪРЦЕТО  СЪГРЕТО.

КАТО  РИБИ  ИГРАЕЩИ  -  ЛЮСПЕСТИ,  СИТНИ  ВЪЛНИ
СЕ  НАДБЯГВАТ,  ДОГОНВАТ  И  БЛЯСКАТ  ПРЕПЛЕТЕНИ.
ЕДИН  БЯЛ  АЛБАТРОС  ОТЛЕТЯ  ПОДИР  ТЯХ  В  ДАЛНИНИТЕ  -
ОТЛЕТЯ  ТВОЯ  ПОГЛЕД,  РАЗПЕРИЛ  КРИЛЕ.

КЪМ  КОИ  ШИРИНИ,  КЪМ  КОЙ  БРЯГ  И  КЪМ  КОЙ  ОКЕАН
ТВОЯ  СКИТНИЧЕСКИ  ДУХ  НЕСПОКОЕН  ИЗБЯГА?
ИМА  СЛЪНЦЕ  ТРОПИЧЕСКО  В  ТВОИТЕ  ПОРИ  НАБРАНО
И  ПО  УСТНИТЕ  СОЛ,  И  В  КОСИТЕ  ТИ  ВЛАГА...

Елисавета  Багряна