Как ограничението за транссексуални ще промени Олимпиадата в Лос Анджелис 2028 г.

Решението на Международния олимпийски комитет (МОК) да забрани участието на транс жени в олимпийските състезания за жени бележи една от най-значимите промени в критериите за участие в съвременната олимпийска история.

То ще определи състезателния, политическия и правния контекст на Игрите в Лос Анджелис през 2028 г. далеч извън рамките на спорта. Съгласно новата политика на МОК, правото на участие в женските състезания е ограничено до „биологични жени“, определени чрез еднократен генетичен скрининг за гена SRY.

Правилото важи за всички олимпийски състезания и е аналогично на изпълнителната заповед, издадена от президента Доналд Тръмп, насочена срещу участието на трансгендерни лица в женските спортове преди Олимпиадата в Лос Анджелис през 2028 г., пише Newsweek.

Спортнисти, чиито тестове за SRY са отрицателни, отговарят на критериите постоянно (освен ако резултатите не са грешни), докато спортистите с положителен SRY не отговарят на изискванията.

Има ограничени изключения, като синдром на пълна нечувствителност към андрогени (CAIS) и някои редки състояния на различност в половото развитие (DSD), които не се възползват от ефектите на тестостерона.

Това бележи значително отклонение от рамката на МОК от 2021 г., която не беше задължителна и оставяше на федерациите да определят специфични за спорта правила, основани на включване, доказателства и неприкосновеност на личния живот – което доведе до неравномерна мозайка.

Ограничено въздействие за 2028 г.

От състезателна гледна точка незабавният ефект може да бъде ограничен.

На Игрите в Париж през 2024 г. не се състезаваха открито транссексуални жени, след участието на щангистката Лорел Хъбард в Токио.

Няколко федерации – Световната федерация по лека атлетика, Световната федерация по водни спортове и UCI по колоездене – вече бяха приели ограничителни правила.

Как съюзниците на САЩ си отмъстиха след 70 години

Но ходът на МОК слага край на години на децентрализация, като заменя стандартите за всеки спорт с една единствена рамка само две години преди квалификационните цикли да се засилят.

Това е важно за Лос Анджелис 2028, където споровете за селекцията обикновено ескалират, а унифицирането може да намали хаоса в последния момент, като същевременно повиши залога на правните предизвикателства.

По-широкото значение на политиката се крие в управлението и визията. Президентът на МОК Кирсти Ковентри го формулира като защита на „справедливостта, безопасността и интегритета“, позовавайки се на доказателства, че мъжкото съзряване дава трайни предимства в представянето. Но това би ограничило и някои спортисти с ДСР, включително случаи като двукратната олимпийска шампионка Кастер Семеня, което ще поднови дебатите за това как Олимпиадата дефинира пола. Подобни въпроси обграждат и златната медалистка по бокс Имане Хелиф, която заяви, че ще приеме тестове за 2028 г. Игрите може да се сблъскат с по-малко спорове на местата на провеждане, но с повече в съдилищата и законодателните органи.

МОК твърди, че правилото не е с обратна сила и не се отнася за масовия спорт, но критиците твърдят, че генетичното тестване повдига опасения за неприкосновеността на личния живот и дискриминация, особено в САЩ. В САЩ участието на трансджендъри в женските спортове се превърна в централен политически въпрос. Демократите и групите за граждански права твърдят, че забраните са дискриминационни и изискват нюансиране, докато републиканците и активистите за женския спорт настояват за ограничения. Резултатът е страна, разделена между конкуриращи се правни режими.

На федерално ниво Тръмп подписа заповед през февруари 2025 г., забраняваща на трансгендерните спортисти да се състезават в отбори, съответстващи на тяхната полова идентичност, като се позова на прилагането на Title IX.

NCAA последва този пример, като ограничи женските състезания до спортисти, „определени като жени при раждането“, докато запази отворена категорията за мъже.

Голяма група щати е приела забрани, докато други защитават участието, често с съдебни битки, които усложняват прилагането.

Проектът за напредък на движението, който проследява законите, свързани с LGBTQ, съобщава за 27 щата със законови забрани, като прилагането на някои от тях е блокирано от съдилищата.

Върховният съд се съгласи да разгледа делата, свързани със забраните в Айдахо и Западна Вирджиния, с което въпросът влезе в националната правна система.

Този контекст прави Лос Анджелис 2028 уникално натоварен.

Правилото на МОК е успоредно на заповедта на Тръмп – факт, който администрацията подчерта, а Белият дом отпразнува хода.

Като домакин на Олимпийските игри, Лос Анджелис ще се намира в медийна и политическа среда, готова да превърне споровете за допустимостта в политически заглавия.

МОК твърди, че политиката му се основава на доказателства, а не е политическа. Но на практика климатът в САЩ прави такива решения трудни за отделяне от по-широките дебати относно половата идентичност и гражданските права. Забраната на практика гарантира, че тези въпроси ще съпътстват Игрите като културен подсюжет. Това, което някога беше въпрос за всеки спорт поотделно, сега е едно единствено олимпийско правило, което гарантира, че допустимостта – а не само медалите – ще определи част от историята на 2028 г.

Залогът на МОК е, че един стандарт ще намали споровете по време на Игрите.

Но той също така концентрира риска. Универсалното правило провокира широкомащабни предизвикателства, особено като се има предвид, че генетичното скриниране поражда опасения за неприкосновеността на личния живот и дискриминация.

МОК набляга на еднократното тестване и ограничената интрузивност, докато критиците посочват опасения относно достойнството, управлението на данните и отношението към спортистите с атипично полово развитие.

Лос Анджелис 2028 може би ще се отнася по-малко до дисквалификациите – може да има малко – и повече до това, че Олимпиадата се превръща в глобална сцена за въпрос, който вече е централен за американската политика.