Езерни молитви

Майко Небесна, приеми ме в Твоята слава.

Зер световната слава дето замръкне, не осъмва.
И короната, която хората дават, е трънен венец за
разумните и палячовска капа за безумните. Докато
златото е под земята, всеки го иска и търси. Но щом
накити главата на един човек, мракът на завистта и
омразата почерня блясъка му.
Направи ме скрито злато в най-скритата си
съкровищница: да не знае никой за мен, освен Теб.
Защото, ако Ти ме знаеш, аз съм познат; ако хората
ме знаят, името ми е съмнение.
Скрий ме от злите очи на света, защото чернеят от
тях. Запази ме като тайна, която завистта не може
да надуши. Бъди по-мъдра от мен и не ме показвай
на никого. Виж, аз имах Теб като най-мила тайна и
Те показах на света, и светът ми се подигра. Защото
завистта се подиграва, щом не може да отнеме.
Приятели мои, какво е хорската слава, ако не
пиянство, което започва с песен, а свършва в
блатото?
Приятели мои, всички езици, които ви пеят
хвала, знаят и още една песен, обратна; ще я
чуете по-късно.
Бягайте от славата, защото тя е кула, издигната
върху китов гръб; да не ви се присмеят от брега
приятелите и неприятелите.
А единодушната слава, която дохожда от хората,
е най-безславна, защото е равнодушна.
Ако ли пък славата ви е награда от народа, тогава
сте като платен надничар и утрешният ден може да
ви изпъди от нивата си.
Истина, никой нов ден не признава уговорката ви
със стария. Всеки отваря нова нива и прави нова
спогодба.
Ако славата ви е дело на вашите мишци, дните ви
ще бъдат гняв, а нощите ви страх.
Ако славата ви е дело на мъдър ум, той ще стане
ялов от нея и няма да може да крета.
Ако ли наречете славата си своя, Небето ще ви накаже
за лъжа и кражба.
Разходете се със славата си през гробищата и вижте
дали мъртвите ще ви славят.
Всъщност вие и сега вървите през гробищата и
от подвижни гробове приемате слава. Кой ще ви слави
щом подвижните гробове станат неподвижни?
Ще се нажалите много на оня свят, щом чуете
искреното мнение за себе си от тия, които са ви
славили в тоя.
Майко небесна, скрий ме дълбоко от хорските очи и
от хорския език там, дето само Твоето око вижда и
само Твоята реч се чува.
Моля Ти се, Вечна хубост моя!
св. Николай Велимирович