ИЗ „СЪН ЗА ЩАСТИЕ" - ПЕНЧО СЛАВЕЙКОВ

1.

НИ  ЛЪХ  НЕ  ДЪХВА  НАД  ПОЛЕНИ.
НИ  ТРЕПВА  ЛИСТ  ПО  ДЪРВЕСА,
ОГЛЕДВА  ВЕДЪР  ЛИК  НЕБЕТО
В  МОРЕ  ОТ  БИСЕРНА  РОСА.

В  ЗОРИ  РАНИЛ  НА  ПЪТ,  АЗ  ДИШАМ
НА  ЛЯТНО  УТРО  СВЕЖЕСТТА  -
И  МИЛВА  МИ  ДУШАТА  БОДРА
ЗА  ЛЕК  ПЪТ  ОХОЛНА  МЕЧТА.

ЗА  ЛЕК  ПЪТ,  ЗА  ПОЧИВКА  ТИХА
ПРЕЗ  ЯСНА  ВЕЧЕР  В  РОДНИЙ  КЪТ,
КЪДЕТО  МЕ  С  МИЛУВКИ  ЧАКА
НА  МОЙТО  ЩАСТИЕ  СЪНЯТ.

19.

ВО  СТАИЧКАТА  ПРЪСКА  АРОМАТ
ОСТАВЕНА  ОТ  ТЕБЕ  КИТКА  ЦВЕТЕ,
ТОЗ  АРОМАТ  ДУШАТА  МИ  В  МЕЧТИ
ПРИ  ТЕБ  УНАСЯТ  СВИДНО  МОЕ  ДЕТЕ.

И  ВИЖДАМ  ТЕ  УНЕСЕНА  В  МЕЧТИ
ЗА  МЕН,  ПОДПРЯЛА  ЧЕЛО  НА  РЪЦЕТЕ...
ВО  СТАИЧКАТА  ПРЪСКА  АРОМАТ
ОТ  ТЕБ  ОСТАВЕНА  КИТКА  ЦВЕТЕ.

33.

СПИ  ЕЗЕРОТО;  БЕЛОСТВОЛИ  БУКИ
НАД  НЕГО  СВОЖДАТ  ВИТИ  ГРАНКИ,
И  В  ТИХИТЕ  МУ  ТЪМНИ  ГЛЪБИНИ
ПРЕПЛИТАТ  ОТРАЗЕНИ  СЯНКИ.

ТРЕПЕРЯТ,  ШЪПНАТ  БЕЛОСТВОЛИ  БУКИ,
А  ТО,  ЗАМРЯЛО,  НИТО  ТРЕПВА...
ПОНЯКОГА  МУ  САЛ  ПОВЪРХНИНИ
ДЪЛГА  ОТ  ЛИСТ  ОТРОНЕН  СЕПВА.

66.

И  НА  ЯВЕ  И  НА  СЪН
ТИ  СИ  ВСЕ  ПРЕД  МЕН  -
ДИВНА  КАТО  ЯСНА  НОЩ,
СВИДНА  КАТО  ДЕН.

ПРЕЗ  ДЕНЯТ  СЪРЦЕ  КУПНЕЙ
В  ЖЕЛБА  ЗА  НОЩТА  -
ЦЯЛА  НОЩ  ЗА  СВИДНИЙ  ДЕН
МИЛВА  МЕ  МЕЧТА.

81.

ДОКЛЕ  Е  МЛАДОСТ,  ЗЛАТНО  СЛЪНЦЕ  ГРЕЙ,
СЪРЦЕТО  ЗЛАТНИ  БЛЯНОВЕ  ЛЕЛЕЙ.
ДОКЛЕ  Е  МЛАДОСТ,  ЛЕКО  ПЪТ  СЕ  ХОДИ.
И  ЛЕКИ  СА  СВЕТОВНИТЕ  НЕСГОДИ.

ДОКЛЕ  Е  МЛАДОСТ,  ВСИЧКО  Е  ШЕГА;
НЕ  ХВЪРЛЯ  СЯНКА  НА  СЪРЦЕ  ТЪГА;
ДОРИ  ТЪГАТА  ИЗВОР  Е  НА  РАДОСТ  -
ДОКЛЕ  Е  МЛАДОСТ;  АХ,  ДОКЛЕ  Е  МЛАДОСТ!