И смисъл в битието ще се крие.
Дали в един копнеж. Или във друг
е все едно. Но в него да сме ние.
Ще има неживяни брегове.
Скали, в които думи се разтрисат.
А вътре в нас предели ще зове
един добър и нежен летописец.
И може би в това е вечността,
че даже и минутата си струва.
Уста да се докоснат до уста
чрез думите, в които лъч векува.
Ръце да се преплитат като храм
и пръстите олтарно да се греят.
Светът и утре още ще е там...
Вълните му и утре ще ни пеят.
И тук, и там... Не питаме къде...
Съдбата в нас от зов ще се разкрие.
А времето в следи ще изпреде
воала на преплетеното "ние".
Ведролей Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.