Птиците на новото време

Гледах небето над мен и със замечтан поглед наблюдавах полета на врабчетата, които кръжаха и търсеха нещо за хапване. Оцеляваха, летяха, не ги интересуваше дали ще си платят наема или дали ще ги погнат данъчните. Късметлии. Запитах се "Дали не сме птиците на новото време?".

Отговора е прост - определено не! Ние сме затворени в бетонните си клетки и гледаме света през прозорците си. Псуваме тихо, докато допиваме сутрешното си кафе, с надеждата някой да чуе молбите ни, скрити зад ругатните. Гледаме ламтящите за гориво метални животни, които ни спестяват доста мъки с двусмислие.

Бензина е скъп, но без автомобили не е същото. Надяваме се на някакво чудо да се случи и да започнем да живеем по-добре. Въпросът е : Това живот ли е? Аз вярвам, че сме дарени с огромната дарба да размишляваме и да взимаме до някъде правилни, до някъде не решения, които ще дадат почерк на нашата индивидуалност. Дарба или бреме? За слабите е бреме. За мен е дарба. Защо?

Защото! Докато гледах птиците се почувствах добре, даже прекрасно. Представих си се за птица, която се рее в замърсеното, но все пак свободно въздушно пространство. Свободен, доколкото мога да кажа. Това важно ли е? Нима не сме тези, които могат да вземат бъдещето си в ръце (или крила, зависи от гледната точка) и да подредят всичко в техен ред или хаос? Зависи от нас дали ще сме птици или мравки в една система
АЗ СЪМ ПТИЦА НА НОВОТО ВРЕМЕ, А ТИ? Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.