Докато говоря - надявам се

Политиците, родителите, блогърите, приятелите, началниците ... Редят монолози и като свършат тук, отиват там да редят монолози.
Или са Наполеони някакви, или изкукундрели, контактуващи с отвъдното. Да, контактьори. В смисъл - създават контакт, за който няма стандартен щепсел, а вероятно и ток не тече през него.

Фацебука е идеална среда за това. Блога - също. За това толкова често срещам в "писанията" просташко-дебелашкото обръщение - алоууу. Като вопъл за слушатели, ама не е.

В същност Фацебука провокира с изначалното си - Какво мислите ъф момента. Че то, толкова много народ иска да каже какво мисли, че мисли, та се налага някъде да се отлее и оттече тази мисловна енергия. Ако някой измисли начин тя да произвежда ток ...

Мечти-и
Мали-и-и,

Сега си спомням как се научих да пия на времето. Ходех в дълги командировки. И всички колеги пиеха. Ето и трите фази на пиянската компания:

Първа фаза - Един говори и всички го слушат

Втора фаза - Компанията се разделя на двойки и всяка двойка разговаря на различна тема.

Трета фаза - всички говорят и никой не слуша.

Та в трета фаза, пиянския инстинкт на колегите ги насочваше към мен, като към единствен способен слушател. И всеки държеше точно той, точно на мен да ми обясни ...

Е-е-е, не! Започнах и аз да пия. Няма да им бъда кофа за душевни отпадъци, я.
Кофа за душевен отпадък??? Чак сега осъзнавам, че тогава съм бил медия. Май светът се е преобърнал преди 21.12.12, понеже ми се струва, че медиите не са "Ония, които ни казват" а са станали "Ония на които ние им казваме", пък те си избират кого да изслушат. То, друг ефект от тях няма, а няма и как да има ефект от нечие слушателство.

Май че е нормално това явление, като се вземе предвид че народа се е вманиачил по възмездието, вместо по превенцията, по резултата вместо по целите и
по ползите, вместо по смисъла.

Та в тоя ред на мисли - абе, тези които говорят, кога намират време за мислене? Много ми е чудно.
Един страничен наблюдател на настоящия текст е логично да зададе стандартния въпрос, какво искам да кажа с този текст, понеже той нищо не казва и не става ясно какво казвам, което прави интересен въпроса, какво съм искал да кажа, пък не съм успял. /Прозвуча като стенограма на заседание на министерския съвет, или изказване на лидер пред масова аудитория/

Отговор:
Нищо, просто си приказвам. Приказвам си ПРОСТО Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.