Щастие

Преди да стана майка спях толкова, колкото поискам. Никога не се безпокоях за това в колко часа да си легна. Гримирах се, обличах се и отивах на работа. Не се препъвах в играчки и не учех приспивни песни. Не бях чувала думите "манту", "коластра", "дефтерит"...

До преди да стана майка никой не се е осмелявал да повръща върху мен. Никой никога не се е напикавал в скута ми, не ме е плюл, не ми е дъвкал пръстите. Напълно контролирах разума и мислите си. Спях нощем и имах време да сънувам.

Преди да стана майка, никога не се е налагало да удържам с все сила ревящо дете, за да може доктора само да надникне в гърлото му. Никога не бях гледала пълни със сълзи очи, готова сама да се разплача. И не знаех какво е да замреш от щастие при вида на детска усмивка. Не знаех, че съм способна да съпреживявам така силно и да чувствам така дълбоко. Не допусках, че няма да мога да изгоня някой от собственото ми легло и да отмествам леееекичко босите му крака от устата ми докато спи. Не знаех, че целувката ми може да лекува.

Преди да стана майка, не бях държала в ръцете си някой просто, защото не мога да се отделя от него. Да дишам с него, да туптя с него. Не съм подозирала, че някой толкова малък може да има най-голямото значение. Не мислех, че мога да обичам толкова горещо.

Преди да стана майка не знаех, че моето сърце може да живее в тялото на някой друг. Преди да стана майка не вярвах, че някой някога ще зависи от мен до такава степен. Преди да стана майка не се събуждах на всеки 10 минути само, за да проверя, че диша.

Превърнах кошмарите си в ЩАСТИЕ! СТАНАХ МАЙКА и целият ми свят се промени... КЪМ ПО-ДОБРО!!! Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.