5 сутринта...

На 19 години не бях по-различна. Само че не исках споделената с някого самота, а блясъкът на светските купони. Ти си по-зряла от мене, вероятно, на същата възраст, защото и аз до края на живота си няма да имам снега и малката дървена хижа. Човекът, който сподели живота ми, също го няма вече. Така или иначе, човек е сам. Сам в раждането и сам в умирането. Решенията, въпреки всички съвети, също ги взема сам. Сам определя пътя си. Греши, понякога поправя, понякога - не може или не иска... Понякога се случва така, че ще имаш Любовта, а няма да я има дървената къщичка / т.е. образите, свързани с н отговор Сигнализирай