Колко струва един човешки живот

Мъж се настани в метростанцията на Вашингтон и започна да свири на цигулка; беше студена януарска сутрин. Той изсвири шест произведения на Бах в рамките на около 45 минути. През цялото това време в час пик, преминалите през станцията бяха преброени над 1100 души, повечето от тях на път за работа.

Изминаха три минути и мъж на средна възраст забеляза, че свири музикант. Той забави крачка и поспря за няколко секунди, след което отново забърза, за да хване разписанието.

Минута по-късно, цигуларят получи своя първи долар – от жена, която дори не се спря, а продължи своя ход, подхвърляйки сумата.

След още малко, някой се облегна на стената, за да го послуша, но мъжа погледна часовника си и отново пое по пътя си. Очевидно закъсняваше за работа.

Този, който прояви най-голям интерес бе едно три годишно момченце. Майка му го подръпна забързана, но детето спря да погледа цигуларя. Най-накрая майка му го дръпна по-силно и детето продължи да върви, извъртайки главата си назад през цялото време. Цялото това бе повторено от още няколко деца. Всички родители без изключение, пришпорваха децата си да продължат да вървят.

В следващите 45 минути музикантът продължи да свири, а само 6 души спряха и постояха за малко. Около 20 от тях му дадоха пари, но продължаваха да вървят в същата крачка. Той събра точно 32 долара. Когато приключи с изпълнението си и настъпи тишина, никой не разбра. Никой не аплодира, или пък имаше каквато и да била .

Никой не знаеше, че цигуларят бе Джошуа Бел, един от най-талантливите музиканти в света. Той току що бе изсвирил едни от най-изумителните произведения писани някога, на цигулка струваща 3.5 милиона долара.

Два дни преди изпълнението му в метрото, Джошуа Бел препълни зала в Бостън, където средната цена за билет бе 100 долара.

Историята е съвсем истинска. Тайното изпълнение на Джошуа Бел в метро станцията бе организирано от Уошингтън Поуст, като част от социален експеримент за възприятията, вкуса и приоритетите на хората. Цялата концепция на експеримента в обичайна обществена среда, в необичаен час бе да се даде отговор на въпроса: Забелязваме ли красотата? Спираме ли да я оценим? Разпознаваме ли таланта в една необичайна ситуация?

Един от възможните изводи от този експеримент е:

Ако нямаме момент да спрем и да послушаме един от най-добрите музиканти в света, свирещ най-прекрасната музика писана някога, колко още други неща пропускаме? Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.