Срещи в съня

В свят, който вече би трябвало да е в друго измерение на възприятията, се питам доколко връзките, които създаваме в сънищата си имат някакъв смисъл?

Събуждам се за поредна сутрин с усещането, че съм обичана. Знам защо е така. Сънувам го за поредна нощ как ме е хванал за ръката, как ме е гледал, как е изразил чувствата си на онова неуловимо, неизказано благоразположение, което един дух може да има към друг. Сънувам го поне веднъж седмично, без да знам защо. После го срещам в деня си. Хладен, безразличен, почти без да ме поглежда. А аз не знам къде да скрия очите си. Почти сигурна съм, че му се усмихват. Почти сигурна съм, че биха му казали всичко за сънищата. Но устата ми мълчат и само му кимам за „здравей“.

Пътищата ни са много различни. Докато той обикаля по целия свят, аз лъкатуша по пътечките на собствените си емоции, страсти и връзки. Пресичат се рядко, само за малко, но не и в сънищата. Изкарвам цялата нощ в компанията му и се будя с усмивка, доволна и някак сигурна. И се чудя, ако шестото чувство на жените е толкова развито дали някой се опитва да ми каже нещо или просто имам подсъзнателна нужда от сигурност и закрила? Дали наяве е станало толкова трудно, че вече търсим мечтаните си половинки на подсъзнателно ниво, в сънищата? Или пък мечтаните половинки са станали толкова невъзможни?