Яд

              Яд,...яд,...,яд...
              Мнооого често нещо. Най-лесно нещо. Всеки го умее. Удава се отведнъж.
              Всички места стават за това. И всякакви времена са удобни. Малки и големи неща, материални и идеални, с душа и без душа, пък и де що има други, пак са подходящи за ядосване.
              Ядът винаги си има причина, ама осоообено важна. Може да е за кратко или дълго, тихо стъпващ на пръсти или с гръмища, но е все с право за ситуацията - според ядосания. Нищо, че после дори той може да каже, щото не е трябвало чак така или пък чак толкова. 
              Книгите казват, че ядосването е за незрелите, простите, ама като че ли грешат.       
              Днес всичко се ядосва. Явно постоянното ядосване на всекиго всякога, всякъде, за всичко е ясно и точно опровержение за горното поучение и то според самата основа на познанието - за съответствието му на действителността. 
              Значи ядът е нормалното състояние, а неядосването е отклонение, болест - сиреч подлежи на лечение, отхвърляне, смърт.
              Да живее ядът! Ядосвайте се! Все за нещо има повод.  Дори не допускайте съмнение, че не трябва да е така. Колкото повече се ядосвате, толкова повече сте човеци! Колкото повече свят разбере, че сте ядосани, толкова по- големи човеци сте.
              Туй "мир", туй "толерантност", туй "разбирателство" да си търсят другаде място. Ние сме за яда. Ненапразно отвсякъде ни учат за протест, за недоволство, за бунт.            
              Промяна, промяна! А тя тръгва от яда. Прогресът, що е прогрес и той от яда, че нещо вече не става, се е пръкнал. "Славна революция", ама ядосано друг крал сваля стария. "Нежни революции", ама бая ядове, пък и кървища всъде по нежносваните земи.
               Пък и аз явно нещо имам яд, като съм се сетила да пиша за яда  - от какво ли ще да е? Трябва да си помисля, да се по/оразгледам. Нали и без това ядът става и преди, и по време, и след..., що пък да се кося, че после ще разбера защо ме е яд.
               Я, току пък се сетих, че каквото и да ме ядосва сега, то преди това не важеше, пък гледам, че вече сякаш ми минава, аха, то и след това явно не е важно. 
               Брей, открих рецепта! 
               Значи, сега не ме е яд, после също няма да ме е яд, та затова по средата, като има яд, той, така или иначе, ще отмине, та като резултат - просто вече няма да се ядосвам. Ураааа!
               Въх, ми тогава няма да съм човек ли! Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.