Сестри по неволя

Имам си сестра. Не от вчера или днес. Притежавам си я още от лето 83-то, когато съм се пръкнала на този свят. Ревнала съм силно и съм заела поза "ей сега ви побърках, ще ми се въртите на пета всичките!'
И точно, когато съм си мислела, че съм единствена и неповторима в тази необятна Вселена на детската си стая, родителите ми изтипосали пред розовото ми бебешко личице индивид, наречен СЕСТРА. "Честито, маме! Това е твоята по-голяма сестричка, ползвай си я със здраве!"

Егати... Никой не попита искам ли я, не искам ли я... "Ползвай си я!"

И аз си я ползвам. Вече 29 години...

В началото я ползвах, за да ми носи храната от Детската кухня. И да ми чете приказки, за да заспя. После дойдоха взиманията от училище и безумните прически, които ми правеше, докато преживяваше периода си "Аз ще стана голяма фризьорка, ама не казвайте на никой!"

Ползвах я да ме разсмива и да си играе с мен на "Сляпа баба", на готвачи и прочее... После тя стана тийнейджърка и започна да излиза "на срещи" в кварталното кафене. Спомням си как подсмърчах и подскачах около нея "Како, како, вземи ме с тебе!", а тя мяташе огън и жупел и тропаше с крак на мама "Няма да я взема, бееееее, вие луди ли стеее???" И аз я изпращах с тъжен поглед до ъгъла на улицата...

Последваха първите любовни трепети, за които й споделях, а тя хвърляше белтъци, тип "Офф, не ме занимавай, щото аз си имам достатъчно мои трепети!" И аз я ползвах най-вече, за да й обличам дрехите, за да съм по-орГинална пред момчетата.

Пораснахме. Тя замина за чужбина, а аз се заех най-накрая с първоначалната си идея - да се мисля за Кралица на къщата. И ми се получаваше. Обаче ми липсваше. Нямаше с кого да се бия и заяждам. Нямаше кого да обвиня, че е "изцапал новата бяла покривка на мама със сладко от ягоди". И нямаше с кого да пресъздавам сцени от сериала "Стъпка по стъпка." Малката стопанка на голямата къща понякога се чувстваше адски самотна.

Вярно, всички пър жени филийки на закуска бяха за мен. И новите парфюми на мама ги ползвах само аз. Но не беше същото.

Животът ни отдели една от друга. Тя в чужбина, аз - заета с 6-годишна връзка. Чувахме се по скайп. Виждахме се по празници. Много често изпадах в безумна тъга и плачех, че искам да е до мен.

От една година, както знаете, поради форсмажорни обстоятелства - живеем заедно. В момента тя си суши косата и мрънка. Аз я гледам, гледам и се чудя за какво си я ползвам сега...

Ползвам си я най-вече, за да й разкажа новия виц, който съм научила днес (щото преди това упражнение го прилагах на приятеля си, който се заливаше от смях и сега ми липсва публика). Ползвам си я да ми прави прическа (този пост в момента вече се заема от приятелка, така че е малко спорно...). Ползвам си я да ми хвали гозбите и да ме гледа с респект, когато изгоня гълъб, влетял през отворения ни прозорец.
Ползвам си я да обсъждаме нещата от живота. И да ми обяснява колко съм все още щура и необуздана.

За да ме обича и да ми вдъхва кураж, когато се срина емоционално. За да ме посрещне на вратата и, за да я изпратя аз в командировка. За да сме заедно. За да я обичам.

Да имаш сестра е едновременно дар Божи и дяволско проклятие...Мили моменти, бесни караници, помощ в трудности и вечно съревнование...
Коренно различни сме. Аз съм щура, тя е спокойна. Аз съм цинична, тя е възпитана. Аз съм кибритлийка, тя е уравновесена. Аз съм шумна и забавна, тя е тиха и с изтънчено чувство за хумор.

Но си приличаме по едно - ОБИЧАМЕ се ужасно много ( а и в момента по прическите)! И ако утре ме попитат искам ли да я заменя, ще отговоря - ЗА НИЩО НА СВЕТА!!!

Тя си е моята сестра!И искам да ми е жива и здрава и да си я "ползвам" до свършека на света! Обичам те, биг систър! :* :* :*