Когато "бобът" уври.......

Случвало ли ви се е да си мислите, че на възрастта, на която сте, вече нищо не може да ви изненада?! Че познавате достатъчно добре приятелите си, познатите ииии хората като цяло?! И да живеете спокойно и уверено с тази убеденост?!

Сигурно сега почти всеки отговаря утвърдително и дори не се замисля за твърдението, което защитава. Честно казано това е начинът, по който и аз бих отвърнала, ако някой ми зададе тези въпроси. И това щеше да е до вчера. Добре че животът си знае работата (поне той) и ми предлага различни ситуации, за да мога да си сверявам часовника и от време на време да хвърлям по един бой на самочувствието и увереността ми.

Случи се така, че от 11 години най-сетне разполагам с много свободно време. От онова, което имах преди да се родят децата...... и пак се оказах неподготвена. След толкова дълго чакане сега не знам какво да правя с времето си, не ми се чете, не ми се чати, не ми се пише във форума.... и като за капак получих "предизвикателството": "Бъди разумна!".

Господи, та аз съм последния човек, за който може да се твърди, че разсъджава трезво. Особено пък на момента...... аз съм от другия тип - паля, горя, изгарям..... и после мисля.  Уви, сега ми са налага да правя нещата в обратната последователност и се питам "Как става това?!".

Трети ден съм на зелено училище с децата от начален курс на училището на сина и дъщеря ми. Аз съм тук като посетител с неустановен статут....... принципно го играя родител, макар че се чудя на кого - синът ми си е по цял ден с неговия клас на разни занимания, дъщеря ми, която е в предучилщина група и принципно не е на зелено, е на отглеждане при момичетата от всички четвърти класове.  А аз се въртя и лутам като хвърчило между това да съм един обикновен почиващ и въпреки всичко майка с деца. И при цялото това лутане имам възможност да наблюдавам околните и на 36 годишна възраст да установя, че ДЕЦАТА НИ СА БЕЗЦЕННИ! Ако има  нещо, заради което си заслужава да се борим, да влизаме в огъня и да спасяваме, това са ДЕЦАТА!

Дори и на 10-11 годишна възраст децата са все още твърде чисти и непредубедени. Искрени и любопитни. Имат едни такива големи очи, когато научават нещо ново и не крият своето незнание зад нелепо самочувствие и завоалирани фрази. Те просто искат да научат, обичат да се изненадват и се радват, когато възрастните, в които те все още имат доверие, ги похвалят и окуражат. Дори и една единствена усмивка на възрастен е в състояние да озари детското лице, окъпано от сълзи и покрито със съмнения. Лека прегръдка и разрошване на косата...... децата са възприемчиви към подобни ласки повече от всеки друг на тази земя..... а колко пъти им предоставяме това удоволствие?! ДЕЦАТА - огромната неизследвана вселена на феномена ЧОВЕК!!! Странно е защое  в реда на нещата възрастните да възпитават, като ДОБРОТО го виждам само и единствено в децата?!

Злобни, злонамерени, изнервени, дребнави, тъпи, с умствен дефицит, невъзприемчиви, уморени, затлачени, груби, подигравчии........ това всичкото и много още е багажът на възрастите!! Онзи багаж, чийто товар снемаме върху неукрепналите плещи на децата ...... и се чудим след време как да намерим детето у тях, а и у себе си...... Ами зор е, защото твърде рано сме положили всички усилия да го уморим и да не го допускаме в живота ни на възрастни....... А е такава грешка...... на която според мен се дължат конфликтите и в световен план......

Ами това е от мен засега...... както се казва "уврях" за подобни размисли!
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.