Обратен ефект

Мерна рекламната брошура на самия край на бюрото си, крепеше се направо на магия. Ако не беше там, едва ли щеше да я забележи сред царящия хаос наоколо. Искаше всичко да му е пред очите и на бюрото нямаше празно местенце игла да сложиш, но изрично бе забранил на чистачките да се доближават до него. Виж, колегите му бяха свикнали, интересно, кой ли от тях я е оставил. Вероятно някой от двамата неженени, помисли си, прехвърляйки лъскавите страници скептично. Не че и женения не би могъл, обаче неговата жена беше интелектуалка, та едва ли би прибягнал точно до такава услуга. Тук предлагаха – той обърна на първа страница, за да се подсети – виж ти, пълноценно интелектуално общуване, истински духовен пир, съчетан с насладата от реалното присъствие на партньорка по избор. Богатия набор от красавици се допълваше от информацията, че дамите са в състояние да задоволят всеки вкус, независимо за каква сфера на науката, или изкуството става въпрос. Към всяка снимка имаше и кратки данни, както и индивидуалния коефициент на интелигентност. Направи му впечатление, че по-малък от 140 нямаше.
Седна замислен зад бюрото, все още с брошурата в ръка. Чакаше го цял куп работа – и в прекия, и в преносния смисъл – но беше твърде озадачен, за да може да се заеме с нея. Изобщо не беше допускал, че на някого може да хрумне да предлага подобни услуги. Още повече, когато въпросните дами имаха вид на практикуващи съвсем друг вид общуване срещу съответното заплащане.
Като си помисли за заплащане се сети, че ще му е интересно да види какви са тарифите. Заразгръща с интерес, и намери най-общите указания при условията на заплащане. Цените варираха в не големи граници, явно в зависимост от квалификацията на дамите, както и от интереса към съответните теми. Това, което му стана ясно веднага бе, че цените са направо жестоки за неговите възможности. Евентуално можеше да си позволи едночасов разговор в сферата на класическата музика, и то само ако се ограничи в областта на хоровата музика. Дори само при мисълта за това усети нервни тръпки по кожата си. Не би могъл да понесе подобно нещо, та дори и ако то включва нещо повече от разговор с чаровна секси дама.
Лично той още от ученик се вълнуваше от астрономията, и не пропускаше да се обогати с новоизлязла литература и всякаква информация в тази насока. По едно време посещаваше дори курс за любители астрономи, но от както се ожени това остана на заден план. А толкова му липсваше понякога възможността да се потопи в света на космическите тайни и загадки, както преди, да отдели малко време за любимите си занимания.
Ей така, само от чисто любопитство обърна на въпросната страница, и се втренчи невярващо. Предлагания набор от компетентни в тази област, и при това много симпатични момичета, беше наистина впечатляващ.
Вниманието му бе привлечено най-трайно от миловидна брюнетка с безупречна фигура и интелигентно излъчване, носителка на няколко награди от световни астрономически асоциации.
Докато седеше очарован от видяното, и в същото време смутен от посочената сума, също астрономическа, колегите му заприиждаха, и той гузно бутна брошурата в чекмеджето. Да беше разглеждал каталог за момичета на повикване за друг вид услуги, нямаше да се почувства така неловко. И той самият не разбра защо се смути толкова, вероятно защото бе по-затворен от останалите, и те не пропускаха да го вземат на подбив. Такива тихи хорица като него по принцип бяха благодатни обекти за изпробване на всевъзможни остроумия и груби шеги, нищо чудно и въпросната брошура да му е подхвърлена именно с такава цел. Ето защо реши с нищо да не издава, че дори я е видял, камо ли разгледал, та да му е мирна главата.
Но в следващите няколко дни не престана да мисли за това. Дори потърси в интернет още информация за момичето, но данните бяха ограничени. Имаше обаче няколко нейни статии, които засилиха интереса му още повече. Това момиче буквално влезе под кожата му, и когато мисълта за нея започна сериозно да го разсейва и да пречи на работата му, реши, че не може повече така.
Разбира се, сумата беше убийствена, но все пак разполагаше с някои спестявания. Ако изтеглеше цялата сума, би могъл да си позволи двучасов сеанс. Потръпваше при мисълта какво би се случило с него, ако жена му долови дори само мислите, които така смело се реят в главата му.
„Вселената да ми е на помощ” – каза си една сутрин, въздъхна тежко, и изтегли всичко. Малко по-късно се обади в агенцията, за да се договори за сеанса с момичето. Не помнеше някога да се е вълнувал толкова – не че бе имал и някакви кой знае какви поводи за вълнения в скучното си ежедневие – но отдавна не се бе чувствал така истински жив. Напоследък се беше заел да попрегледа старите си книги по астрономия, за да опресни знанията си, запозна се и с някои новости, доколкото времето му позволяваше да се занимава с това.
Искаше да бъде достатъчно информиран и компетентен, за да е равностоен събеседник на интересната млада дама, а и тайничко се надяваше да я впечатли поне малко с дългогодишните си проучвания в тази област.
Когато отиде в уговорения час и момичето го посрещна, толкова се развълнува, че й бе безкрайно благодарен, когато го покани да седне – едва се държеше на краката си. На живо бе направо зашеметяваща, но се държеше така мило и непринудено, че той малко по малко започна да идва на себе си и да се отпуска. Окопити се обаче чак когато преполови питието, което тя му предложи, и възхитените му очи съзряха ценна колекция от звездни карти, както и много разнообразни снимки на различни космически обекти, с висока резолюция. Момичето забеляза интереса му и пое разговора в тази насока, разяснявайки всяка снимка в подробности – както за заснетия обект, така и за използваната апаратура. Той попиваше всяка нейна дума, сетивата му крещяха от възторг при наличието на цялото това богатство, в съчетание с приказната малка фея до него.
Неусетно, заразен от нейните познания и в стремежа си да покаже своите, се впусна в типичните за него подробни анализи и обяснения.
Тя го изслушваше търпеливо, а после с мила усмивка допълваше и деликатно посочваше малките му пропуски. Поправяше неточностите в някои от данните, които той посочи, базирайки се на последните проучвания, като не спираше да се усмихва насърчително. В един момент той усети, че започва да се чувства неловко, а след това – че се дразни. Боже, колко беше самоуверена и компетентна само! А би могла да му бъде дъщеря, срамота! И целия този лукс наоколо, тази скъпа колекция...все от парите на такива балъци като мен, помисли си ядно.
Докато почти тичаше надолу по стълбите без да дочака края на сеанса, потиснат и разстроен, се почувства по-жалък от всякога. Тайните му надежди да я впечатли и да изкарат два незабравими часа, взаимно възхищавайки се на богатите си познания, рухнаха безславно. Да беше се провалил като мъж, егото му едва ли щеше да бъде по-наранено.
После се сети за дома си, където добре познатата му дългогодишна партньорка в живота сигурно вече приготвяше вечерята, гледайки любимия си сериал, и започна да се поуспокоява, даже му стана мило.
В този момент напълно беше изключил за празната си банкова сметка.