Ограничаването на захарта може да забави стареенето на клетките

• Спадът на тестостерона при мъжете оказва влияе върху енергията, концентрацията и метаболизма
• Ограничаването на захарта и регулирането на инсулиновите пикове могат да забавят стареенето на клетките
• Емоционалната интелигентност е биохимия на дълголетието

Биохакинг, дълголетие и цялостна трансформация - от физическо здраве до емоционален баланс, ментална яснота и социално благополучие бяха темите на първото издание на конференцията BetterSelf през ноември по идея на д-р Жасмина Маджид. 

Водещи експерти в областта на ендокринологията, диететиката, менторството и превантивната медицина представиха пред аудиторията ценни знания и практически инструменти за подобряване на физическото, емоционалното и менталното здраве - д-р Иван Сигридов - акушер-гинеколог и водещ специалист по подготовка за зачеване и проследяване на високорискови бременности, д-р Енджи Касабие - нутриционист и експерт по дълголетие, д-р Константин Маламов - специалист по регенеративна медицина, международният мотивационен лектор Моузес Налока, дерматологът д-р Камелия Присадашка, коучът и психотерапевт Иван Головацкий, д-р Жасмина Маджид – икономист и създател на събитието, както и Десислава Дамянова – експерт по емоционална интелигентност.

Проследяване на високорискови бременности

Като водещ специалист по проследяване на високорискови бременности и привърженик на холистичния подход към майчиното и ембриофеталното здраве, акушер-гинекологът д-р Иван Сигридов представи темата за вътреутробните сигнали за риск от невроразвитийни нарушения, включително разстройства от аутистичния спектър (РАС). Той насочи вниманието към нарастващата честота на тези състояния по света и в Европа, особено в страни като Германия, Франция и Великобритания. Акушер-гинекологът сподели, че в своята клинична практика прилага маркери за проследяване на вътреутробното развитие на мозък, което започва още от първите седмици на бременността.

„Мозъкът преминава през пик на неврогенезата между 16-та и 20-та гестационна седмица и бурно развитие на синаптичните връзки между 28-ма и 36-та седмица, а при раждането бебето има около 86 милиарда неврона – почти колкото възрастен човек“, обясни д-р Сигридов.

Той подчерта значението на фактори като токсини, хранене и майчин стрес, които могат да окажат влияние върху мозъчното развитие още в утробата. Добрата новина по думите на д-р Сигридов е, че мозъкът е невропластичен – при навременно диагностициране и таргетиране на рисковите фактори някои невроразвитийни проблеми могат да бъдат предотвратени или значително намалени.

Биохакингът като съвременния път към по-добро здраве

Д-р Константин Маламов представи любопитна лекция, в която разкри биохакинга като съвременния път към по-добро здраве и човешка оптимизация. Той преведе аудиторията през теми като значението на суперхраните, възстановяващия сън и силата на навиците за дълголетие. Сред акцентите на неговата презентация беше обсъждането на един от най-актуалните проблеми на модерния човек — спадът на тестостерона при мъжете и влиянието му върху енергията, концентрацията и метаболизма. Д-р Маламов сподели научни данни, според които нивата на тестостерон днес са с над 30% по-ниски в сравнение с предходните поколения, вследствие на хроничния стрес, липсата на движение и излагането на ендокринни разрушители от околната среда. Той предложи иновативни решения за превенция и възстановяване на хормоналния баланс — включително оптимизация на съня, контрол на нивата на кортизол, използване на пептиди и микроелементи като цинк и магнезий, както и прилагането на хормонозаместителна терапия под медицински контрол.

Специалистът по регенеративна медицина засегна и темата за влиянието на захарта върху клетъчното стареене и необходимостта от контрол на инсулина като ключов фактор за дълголетие. Той насочи вниманието, че ограничаването на захарта и регулирането на инсулиновите пикове могат да забавят стареенето на клетките и да подпомогнат цялостното здравословно състояние на организма. Чрез любопитни примери д-р Маламов показа, че биохакингът не е сложна наука, а достъпен начин на мислене — и че малките, целенасочени промени могат да доведат до големи резултати за тялото и ума.

Връзката между невронауката и емоционалната интелигентност

Експертът по емоционална интелигентност Десислава Дамянова представи връзката между невронауката и емоционалната интелигентност – показвайки, че способността да разпознаваме, разбираме и управляваме емоциите си буквално променя мозъка и биохимията ни. Според нови данни от Harvard в свят на постоянен стрес и информационно претоварване само около 15 % от хората имат високо ниво на самосъзнание — ключов компонент на емоционалната интелигентност. Данните от Harvard Medical School (2024) и Stanford University (2023) потвърждават, че емоционалната регулация понижава нивата на кортизол и възпалителни маркери, удължава теломерите и активира мозъчни зони, свързани със стресова устойчивост.

“Евронауката ни показва, че всяка осъзната емоция буквално пренарежда невроните ни“, увери тя.

В лекцията ѝ „Невронаука и емоционална интелигентност“ тя проследи последните научни открития в комбинация с практически инструменти, които помагат да преодолеем агресията, ниската емоционална зрялост и загубата на човешки ценности. Експертът по емоционална интелигентност разкри, че зрелостта и емпатията не са лукс, а биология — и постави въпросът: Какво бихме могли да променим днес, за да живеем по-осъзнато?

Презентацията й представи пътя от автоматичната реакция към осъзнатия избор, разкривайки как назоваването на емоциите успокоява амигдалата („бадемовидна“ структура дълбоко в темпоралния дял, свързана е особено с емоциите страх и тревожност), активира префронталната кора и създава нови невронни връзки. Така „емоционалната пластичност“ се превръща в ключ към вътрешна хармония, добро здраве и по-бавно клетъчно стареене.

„Емоционалната интелигентност е биохимия на дълголетието,“ обянси Дамянова – напомняйки, че когато регулираме емоциите си, ние не просто се чувстваме по-добре, а буквално пренаписваме мозъка си и създаваме по-здраво, осъзнато и младо „Аз“.

“Вярвам, че знанието е най-мощната форма на превенция. От години изследвам науката за дълголетието и черпя опит от хора, които променят представите ни за човешкия потенциал. Някъде по този път си дадох сметка, че имам огромния късмет да се уча лично от тях, но колко хора нямат тази възможност? И така се роди BetterSelf. Исках да създам платформа, която обединява умове, идеи и опит, пространство, в което науката и човечността се срещат", каза от своя страна организаторката Жасмин Хамид.